Вървейки по централните софийски улици, няма как да не забележим една сграда с по-специална атмосфера. Построен в периода 1912 -1913, разположен на бул. „Васил Левски“ № 56, домът на българския скулптор, обитаван от него до края на дните му, още от входа привлича внимание с приседналата на централните стълби скулптура на възрастна жена, подпряла глава на ръката си, посрещаща, изпращаща и очакваща поредния посетител на къщата. Тази емблематична фигура, изработена от Иван Лазаров като паметник за гроба на поета Димчо Дебелянов в Копривщица, загатва за експозицията в къщата музей.
Непосредствено зад къщата се разполага светая светих за всеки един художник – ателието му.
Снимка: Антонио Георгиев – Хаджихристов
Селекцията от 84 скулптури, подредени в пространството на къщата музей „Иван Лазаров”, разказват една творческа история. Сред багрите на естествените материали, каквито са дървото и камъка, от които художникът създава множество портрети, фигури на животни и хора, фигурални композиции, зрителите могат да се насладят и на серия от релефи, изпълнени в техниката майолика, в които цвят, форма и композиционно решение се допълват, изключително деликатно, без да надмогват една на друга, превръщащи кавалетните творби в истинска наслада за сетивата.
Снимка: Антонио Георгиев – Хаджихристов
Експозицията включва произведения от фонда на Националната галерия и собственост на наследниците на скулптора. В къщата музей е представен един творец, но е продължена и неговата мисия в разпространяването, изучаването и популяризирането на българското изобразително изкуство. За да се покаже за пореден път, че традицията може да бъде вплетена в съвремието изключително успешно, създавайки нови посоки на развитие в изкуството и отново да се напомни, че историята създава бъдеще, което се сътворява от всички нас, като разказваме преживяното и съхраняваме уроците от личности, посветили живота си на изкуството и споделили таланта си с хората.
