„Картината има свой собствен живот. Аз се опитвам да му позволя да се прояви.“ (Джаксън Полък)
Автор на текста и снимките: Анжела Димчева
В амбициозната програма на Музей-галерия „Анел“ да бъдат представяни класици на изящното изкуство редом с утвърдени и млади автори се включват и творци от паралелни направления в науката и приложното изкуство. Такъв е случаят с най-новата изложба под заглавие „Отвъд видимото“. По покана на собственика на галерията Ангел Симеонов – бизнесмен, колекционер и меценат на изкуството – свои произведения представя архитект Таньо Марков, когото ще разпознаем зад артистичния псевдоним Тан. Вернисажът на 29 септември 2026 г. събра в залите на Музей-галерия „Анел“ над 200 колеги архитекти, художници и почитатели на абстрактната живопис.
Специално за в. „Труд нюз“ Тан даде интервю, в което ни запознава с любопитни биографични моменти и аспекти на изобразителния си подход. За него рисуването е нощна стихия, внезапен импулс, Божия намеса в баналния делничен свят, където всяко тълкование е предпоследно, а посланието е отворено за диалог. Той е роден в София през 1961 г. и рисува от дете.
Таньо Марков-Тан: „Това е втора моя изложба в България, първата беше през ковид-епохата и нямаше смела публика, която да я посети. Аз съм архитект по професия. Привлича ме абстрактният рисунък. Абстрактното изкуство е много популярно сред архитектите – аз съм запален по Герхард Рихтер, Марк Ротко и най-вече – Джаксън Полък. От българите ми е повлиял Иван Георгиев-Рембранда, също и проф. Валентин Старчев, който ми преподаваше рисуване и скулптура във ВИАС. У нас интересът към абстракционизма е слаб, но в чужбина е друго. Миналата година бях на голямото изложение във Флоренция – интересът беше изключителен. Преди няколко дни се върнах от Париж – там, на голямото изложение Fine Art, абстрактното изкуство почти не беше застъпено, а бяха изложени предимно класици. Цените на съвременните майстори бяха космически. Аз показах моите платна на определени галеристи в Париж и имам уговорки с тях през следващата година да участвам в техни изложби и прояви. Много ми харесва Музей-галерия „Анел“, едно добре аранжирано пространство, и затова представям тук 39 платна. Моите творби се раждат по вътрешен импулс, нямам план-програма, просто отивам в ателието си и изливам емоциите си в едно кълбо от космически видения. Намирам вдъхновение в платната на американските абстракционисти. Високо ценя българина от Канада Петър Георгиев-Рей, който за мене е велик… Той е популярен и тук, след като „Анел“ го представи през 2023, както и много галерии в страната запознаха публиката с творбите му. Аз живях няколко години в Канада. Заминах през 1990 г. и проектирах сгради в Торонто благодарение на изключителния българин Игнат Канев. Върнах се през 1993 г. и тук намерих успешна реализация като архитект“.
Моника Тошева – изкуствовед и куратор – откри изложбата, навлизайки подробно в стила и иновативния рисунък на автора: „Всяка абстракция започва с отказа да приемем видимото като единствена възможна реалност.
В живописта на Тан цветът, линията и жестът не описват света – те изграждат друг, със собствен ритъм, напрежение и вътрешна логика. В неговите произведения образът възниква между намерението и случайността, между контрола и свободата на жеста. Плътни цветни маси се срещат с почти недокоснати пространства, линията се появява и изчезва, а боята ту се подчинява на композицията, ту сякаш сама определя нейното развитие.
Именно това напрежение изгражда характера на представените творби. В едни композиции цветът избухва, наслагва се и се разпръсква, оставяйки следи от самия процес на рисуване. В други той е концентриран в ясно очертани полета, около които празното пространство придобива собствена тежест. Черното се превръща в дълбочина, бялото – в пауза, а ярките тонове – в импулс, който променя движението на картината.
Картината при Тан не следва предварително зададен разказ. Тя се изгражда в самия процес на рисуване. Следите от четката, разливите, пръските, плътността на боята и участъците, оставени почти недокоснати, не са просто техника, а част от смисъла на произведението. Те съхраняват движението, колебанието, решението и промяната – онези моменти, в които образът все още е отворен и всяка следваща намеса може да го отведе в нова посока. „Отвъд видимото“ събира именно тези различни състояния на живописта. Може би именно там започва същинската среща с абстрактната живопис – в момента, в който преставаме да питаме какво изобразява картината и започваме да усещаме какво предизвиква тя у нас“.
