През лятото един от най-емблематичните романи на Никос Казандзакис излиза в ново издание от „Ентусиаст“. „Алексис Зорбас“ отново достига до българските читатели с твърди корици в стилно ново оформление, дело Яна Аргиропулос, и със знаковия превод на Георги Куфов, удостоен с най-високото гръцко отличие „Златен кръст на Почетния легион“ за своя принос към културното сътрудничество между Гърция и България именно заради работата си върху произведенията на Казандзакис.
Зорбас е най-популярният герой на гръцката художествена литература, а книгата за приключенията му – най-превежданата. Милиони читатели и зрители са се докоснали до света и житейската философия на Алексис Зорбас, а класическото му изпълнение на традиционния гръцки танц – неговото сиртаки – се е превърнало в израз на щастие и свободолюбие.
Прототип на героя е реална личност – Йоргос Зорбас, който е починал и погребан в Македония. Съдбата го среща с Казандзакис през 1914 г. в Света гора. Лирическият герой – Алексис Зорбас – е практичен и стъпил здраво на земята мъж, който обича бурния живот, изпълнен със забавления и жени. Но едновременно с това неговият образ е наситен с дълбоки и проникновени философски идеи и олицетворява многопластовата душевност на Никос Казандзакис. „Зорбас ме научи да обичам живота и да не се боя от смъртта“, споделя писателят.
Романът добива особена популярност след филмовата адаптация на режисьора Михалис Какоянис. Екранизацията на творбата, носеща заглавие „Зорба Гъркът“, и музиката на Микис Теодоракис донасят небивал успех. Филмът печели три награди „Оскар“, а впоследствие е претворен и в мюзикъл, и в балетна постановка.
След „Алексис Зорбас“, „Последното изкушение“ и „Пътешествайки“, към библиофилската поредица с творбите на Казандзакис ще се присъединят новите издания на „Капитан Михалис“, „Рапорт пред Ел Греко“, „Христос отново разпнат“ и „Змия и лилия“.
За автора
Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о. Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899–1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 г. завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга „Змия и лилия“.
През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в небезизвестния „Колеж дъо Франс“ в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910–1930 пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка през 1927 г.
Преди Втората световна война се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947–1948 работи за ЮНЕСКО. Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му Крит, близо до църквата „Св. Мина“ в Ираклион.
