Да си спомним за Сергей Есенин

На 28 декември 1925 г. 30-годишният вече световноизвестен поет Сергей Есенин отсяда в хотел „Англетер“. Там прерязва вените си, пише прощално стихотворение с кръвта си и го предава на приятел, който е бил с него в нощта преди края – Волф Ерлих. На следващия ден е намерен обесен. Според някои хипотези самоубиството му е инсценирано от тайната полиция.

Сред обсъжданите в тогавашното светско общество теми често са били неговите 4 женитби – последователно с Анна Изрядовна, Зинаида Райх, Айседора Дънкан, София Толстая. Талантът му е огромен, никой не помни вече алкохолизма му, похожденията му и скандалите в прителските му кръгове. Остава завинаги в културната история неговата неповторима поезия.

 

СЕРГЕЙ ЕСЕНИН (1895 – 1925)

***

 

Аз гледам образа ти блед

с такава жал непреживяна!

Да, само върбовата мед

в септември вече ни остана.

 

Под чужди устни неведнъж

разпръсква ти жарта си млада.

И сякаш че досаден дъжд

в душата ти гробовно пада.

 

Но аз не се тревожа! В мен

изгря нечакана утеха.

Защото само жълта тлен

и само киша ме обзеха.

 

Нали не спастрих своя дял

за тих живот, за смях човешки.

Как малко път съм извървял,

как много съм направил грешки.

 

Наивна, глупава тъга.

Тук всички сме случайни гости.

Виж, като в гробище сега

брезите светят с бели кости.

 

Така и ние от света

ще отшумим без вест, без име…

Щом зиме не цъфтят цветя,

за тях не трябва да скърбиме.

 

1923

 

Превод: Иван Николов