Бе по Коледа. Студено. Небето – ясно, розовееше от залеза. Елхи, звезди и гирлянди красяха улици, сгради и магазини.
Възбудени родители прескачаха купищата сняг и лед по тротоарите с подаръци за вкъщи. Децата подтичваха след тях. В магазините звучаха коледни песни. И уличните музиканти свиреха само това. Надигаха пластмасови бутилки с вино, разтриваха премръзналите си ръце и отново хващата потъмнелите си инструменти. Просяци протягаха към минувачите картонени кутии, украсени с елхови клонки и дребни монети в тях. Бездомни кучета се облизваха пред скарите за печено месо и вино на открито. Влюбени се целуваха без да забелязват бездомните кучета, просяците и премръзналите музиканти.
Уличните лампи светваха една след друга и покриваха с нереална жълта светлина сградите, улиците, бързащите хора и градската украса.
Вървях по „Витоша“ и се наслаждавах на коледното настроение. Спомените ме връщаха към годините, когато с брат ми подтичвахме след майка ми и баща ми, които бързаха за празничната вечер, по-нетърпеливи от самите нас да ни зарадват с подаръците под елхата…
Пред аптеката на ъгъла на „Витоша“ и „Патриарх Евтимий“ стоеше слаба нисичка старица в избелели дрехи, с шапка с изсъхнала китка и воалетка. Лицето й бе покрита със ситни бръчки като мрежата на воалетката пред премръзналите й очи. Спря ме с ръка и ме помоли:
– Бихте ли ми купили блистер парацетамол? – и се загледа настрани – явно нямаше пари, за да си го купи.
– Да, разбира се – казах и влязох в аптеката.
Дадох лекарството на старицата с шапката с изсъхналата китка, тя се усмихна през мрежата на воалетката, благодари ми и се загледа настрани. Подадох й и рестото, което не беше малко.
– Не, благодаря – отдръпна се тя, кимна и отмина.
Загледах се след нея. Тя се забърза и се сля с тълпата на бързащите хора. И пак си спомних… Години по-късно парацетамола за майка ми и баща ми го купувахме с брат ми, после престанахме да купуваме лекарства. И ми стана тъжно и самотно, че не съм дете, както някога, по далечната щастлива Коледа и годините след това…
Възрастните покрай мен бързаха, след тях подтичваха децата, от магазините звучаха коледни песни, уличните музиканти изпълняваха на потъмнелите си инструменти само това, елхи, звезди и гирлянди красяха сгради, улици и магазини, небето беше ясно, розовееше от залеза, бе студено, беше Коледа…
