Житието на средновековната българска държава в един от най-добрите български романи
Eдна от най-драматичните истории в българската литература се появява в ново издание с твърди корици и с рисуваните инициални букви на художника Дамян Дамянов.
„Антихрист“ от Емилиян Станев e един от шедьоврите на българската литература на XX век и възкресява средновековното минало на България, задавайки философски въпроси, актуални и до днес.
По време на управлението на Иван Александър и неговите наследници Иван Срацимир и Иван Шишман, тъкмо преди края на Втората българската държава в центъра на събитията се оказва монахът Еньо, който се оказва разкъсан между дявола и бога, защото „човекът обича дявола не по-малко от бога и не може да живее без него, защото всяко божество сломява гордостта му…”.
Във времена, в които „знатните се занимават повече с магии, отколкото с молитви, простите го ударили на безгрижие, кражби и просия, а царската власт линее и си стои настрана…” житието на един монах поставя под съмнение църквата и нейната чистота, монашеството, царския двор и модерният по това време исихазъм.
Богохулник и еретик, Еньо е събирателен образ на всеки търсещ човек, на ренесансовия човек, изпреварил времето си.
„Човек, ако е заблуден, е щастлив, защото не си дава сметка, че животът му е поредица от усилия, редица от които завършват с провал. Без усилия провалът е неизбежен, с усилия е възможно да бъде избегнат.”
