През 2020 Национален фонд “Култура” към Министерство на културата предостави изключително много възможности за творческите сдружения с нестопанска цел да реализират проекти в областта на изкуствата и културата. По програма “Социално ангажирани изкуства” беше одобрен проектът “Гласът на картините”, който Фондация “Равностойно партньорство” и ръководеното от нея радио “БРАЙЛ FM” реализират от месец януари 2021.
Първото събитие беше осъществено в Музей-галерия “Анел”, където художничката АНЖЕЛА МИНКОВА представи своята изложба “Когато пешката става царица”
Изкуствоведският анализ е дело на ОМАНА КАЦАРСКА – график, илюстратор и шрифтов дизайнер: “Благодаря на Радио “Брайл ФМ” за поканата да вляза в ролята на Критика в техния проект “Гласът на картините”. Като колега и професионалист в сферата на изобразителното изкуство и дизайна, днес коментирам работите на Анжела Минкова. Първото, което може да се каже за Анжела, е, че тя е завършила илюстрация преди да стане живописец, преди да се занимава с картини и тази илюстрация е поставила отпечатък върху творчеството й и върху изложбата, през която тя ни превежда. Във всяка една картина се вижда колко подробности и колко детайл, с какви значения насища авторката. Това е духовният свят на художничката, нейните търсения и една своеобразна терапия, чрез която във всяка една картина тя извежда темата, лайтмотивите, които я вълнуват, а именно – темите за любовта, за свободата и за преодоляването на нашите препятствия в живота. Картините й са с много символика, тя правилно ги определя като сюрреалистични. Действително те са наситени с много метафори, с миражи, мистичност. Като контрапункт тя ги свързва с обща тематика, но ги представя като от различни цикли; всяка картина е свързана със следващата, те се допълват взаимно и има много интересна връзка между общото и частното. Ти не можеш да видиш една отделна картина, без да разгледаш цялата изложба: трябва да ги осмислиш всичките като едно цяло, като един общ митологичен сюжет, който художничката споделя със зрителя и със слушателя. Контрапункт на живописния детайл, който Анжела извежда с майсторство, на тази материалност от скали, земя и човешки същества в съноподобни състояния е небето – като чиста абстрактна форма. И една иновация, която беше изненада за мен: художничката съчетава две техники, които по принцип не би трябвало да могат да се съчетават, защото: начинът, по който се създава маслена живопис, не е начинът, по който се създава картина с техниката ебру (рисуване върху вода), а авторката ги свързва. Маслото изисква да има терпентин, който разрежда маслената боя и да не се използва никаква вода. Ебруто, напротив, цялата му технология изисква изключително много вода: това е вземане на отпечатък върху вода с определени пигменти. Анжела в своето интервю много добре обяснява как това се случва. За мен беше изключително интересно да видя как тя използва ебруто като абстрактен фон, който надрисува след това с детайл в митологичен или в сюрреалистичен сюжет и го вкарва в конкретика.”
Записът е качен в YouTube и бихте могли да го видите на следния линк:
Второто арт събитие беше заснето в галерийното пространство на “Червената къща”, където ОМАНА КАЦАРСКА се срещна и разговаря със скулптора АТАНАС КАРАДЕЧЕВ, ето анализа на критика: “Като специалист в областта на изобразителното изкуство и като пряк наблюдател в художествените процеси в България, днес ще коментирам творческата работа на скулптора Атанас Карадечев. Атанас е творец от Пловдив, известен и утвърден с монументалните си паметници, но изложбата, през която ни превежда, е от малки пластики. Те предразполагат към по-голяма интимност, защото са замислени за интериорна среда и за по-голямо вглеждане в детайла. Материалът, който е избрал авторът, е бронз. Траен, скъп и лесен за обработка, който е характерен с извайване, и е познат още от древността. Темите на композициите в изложбата са два вида. Едните – абстрактни, подчинени на строга геометрия и симетрия, както виждаме в творбата “Еротично”, която показва майсторското владеене на пространството от художника – и темите за човешкото, за мъжкото и женското начало, за семейството, за съхранението, устрема, устойчивостта, техните движещи сили, динамиката. Всяка пластика изразява движение. Това ми направи изключително голямо впечатление – завихряне и винаги този устрем, който е напред и нагоре, изразяван или чрез абстрактни чисти форми, или чрез бяг, вик, тичане. Ето, както е “В капан” – една от творбите, където мъжката фигура бяга напред и има един капан на главата си, като алегория на нашите ментални капани, от които се опитваме да избягаме: поне аз така изтълкувах тази творба. Работите на Атанас са изключително искрени, изключително човешки. Това, което може да се каже за тях е, че са с една особена чистота и с наистина голяма всеотдайност. Той изразява своите духовни търсения и тази борба, която всеки един от нас, независимо какъв творец е и в каква сфера, е движещ мотив на цялото творчество. За мен беше голямо удоволствие аз да съпреживея тази изложба. Той много обстоятелствено разказва за творенията си. Разбира се, прави препратки във времето със своите пътувания в чужбина, със своя опит с различни колеги, като Чапкънов. Ето, бил е в изложба с големи автори, световно признати, и това може само да ни прави щастливи как – колкото и да е трудно в България – нашите творци успяват да си намерят пътя и успяват да творят.
Ето интервюто с него:
Третото поред събитие в изпълнение на проекта е репортаж с интервю и критически анализ от изложба на КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ. Интервюто е дело на ВЛАДИСЛАВ КАЦАРСКИ. Ето какво мисли ОМАНА КАЦАРСКА за неговия стил на изображение, за философията на посланията: “Като професионалист в сферата на изобразителното изкуство и дизайна, днес ще коментирам изложбата на Калин Терзийски. Калин прави изложба живопис и рисунка, която описва доста подробно. Няма да се спирам на конкретни картини, по-скоро ще обобщя тематиката на цялата изложба, изтълкувана от моята гледна точка. Той използва използва предимно фигурални композиции. Повечето му картини са такива. Те са малък формат. Тематиката може да е политическа или социална. Своите пейзажи той нарича “мрачни”, аз не ги намирам за мрачни, напротив, живописта там е доста пъстра, доста жизнерадостна. Картините са светли, маските се виждат с каква лекота са правени. Не бих ги нарекла по никакъв начин и тягостни, въпреки че са рисувани по време на карантината. Някак си носят една следобедна свежест и атмосфера. Калин, който все пак той е писател, има отношение и обща култура за художествени произведения, художници, течения. Той на няколко пъти казва с какви автори прави препратки в работите си. Бих го нарекла “майстор на еклектизма”, защото освен многото препратки, той споменава и думата “пищност”; обича да има от всичко по много в неговите живописни и графични произведения и това си личи във всяко едно от тях. Бих го поздравила за смелостта и за това, че експериментира – всяка една негова картина е различна от предишната. Не е обременен с професионални стопери, които имат живописците. Например, абсолютно с размах и със свежест, той превключва от една в друга тема и не се притеснява да ги доведе до някаква крайност дори, да са малко по-илюстративни или малко по-разказвателни. Няма задръжки и автоцензура. Давам конкретен пример, че няма правила, които да не могат да бъдат нарушени в една негова картина. Той ще използва брокат, ще използва златно и това в картините му ще има определен смисъл. Така че още веднъж – поздравления за смелостта.
Проектът продължава през следващите месеци с други художници и техните изложби. В записите участват Анелия Велинова и Владислав Кацарски.
