Анжела Димчева
Националната литературна награда „Георги Джагаров” за патриотична поезия се връчва от Съюза на българските писатели без прекъсване от 2004 г. Призът се присъжда по решение на жури, състоящо се от предходни лауреати, а церемонията винаги се провежда на 14 юли – рождения ден на поета.
Лауреатът за 2023 г. е поетът Венко Евтимов, излъчен от жури в състав – Петър Андасаров, Трендафил Василев и Боян Ангелов.
Наградата се връчи от Боян Ангелов – председател на СБП, който подчерта, че тази традиция ще продължи, защото поезията на Джагаров и днес е актуална.
Венко Евтимов призна, че това е първата награда, която получава от СБП, въпреки че от 40 години е член на тази творческа организация. Той цитира пророческите думи на Георги Джагаров, казани малко преди кончината му през 1995: „Реформаторите след 10 ноември 1989 г. тръгнаха по един път, който аз не одобрявам. Това е гибелен път за България. Тази тяхна политика вещае разруха и тя скоро ще се почувства. Народът ни ще бъде обречен на мизерия и нищета, ще започне разграбване на изграденото досега. Ще избухне нова, невиждана по размерите си корупция, ще се развихрят престъпността и проституцията, ще се срине държавността. Бързото сродяване с капитализма няма да донесе нищо добро на България. Както винаги е ставало, така и сега вълната ще издигне начело слаби личности, чуждопоклонници. Хаосът, който е започнал, ще смаже способните и талантливите. И все по-често ще чувате по радио и телевизия едни и същи дърдорковци, в чиито мозъци няма и капка свежа мисъл…”
Венко Евтимов обобщи, че поетът, драматургът, редакторът и държавен администратор Георги Джагаров никога не е изневерявал на принципната си позиция да отстоява високите ценности на патриотизма. Той припомни високите отличия, с които е бил удостоен, сред които е и Международната награда „Солензара”.
В словото си Петър Андасаров подчерта, че в творчеството си Венко Евтимов изведе житейските си светове в своя висока поетическа орбита: „Той винаги ме е предизвиквал с неочаквани стихове – Венко израсна като оригинален поет върху своя територия, със свой поглед към деня и човека в него. Той е естествен в поведението си и в отношението си към другите – точно като баща си – Евтим Евтимов. Той не настъпи творческата сянка на баща си, не напусна прегръдката на обичта… През годините книгите му носеха белезите на неговия характер, а думите му звучаха с неговия си глас и изразяваха гражданската му поезия”.
Присъстващите предходни лауреати – Надя Попова, Ивайло Диманов, Матей Шопкин, Трендафил Василев и Петър Андасаров – поздравиха Венко Евтимов с рецитал от свои творби и стихове на Джагаров.
„Венко Евтимов е майстор на любовната лирика, но такъв беше и Георги Джагаров – в гамата на интимното неговата поезия не отстъпваше на емблематичните му стихове за България…” – каза Надя Попова.
„Прави чест на СБП, че продължава да поддържа тази награда…” – каза Ивайло Диманов.
В спомените си Матей Шопкин се върна назад и разказа любопитни моменти от биографията на Джагаров. Той призна, че му е посветил 4 стихотворения и завърши словото си с едно от тях:
Матей Шопкин
Необходимост
На Георги Джагаров
Невинаги са нужни ветрове.
И люляци. И нощи теменужни.
Не всеки ден се пишат стихове,
но винаги поетите са нужни.
Обречени, жестоки и добри,
бохеми, богоборци и пройдохи,
поетите приличат на искри,
изтръгнати от своите епохи.
Те светят над съдби и времена,
над бяла утрин и над вечер синя.
Без тази искрометна светлина
светът ще заприлича на пустиня.
