(Пан)Оптика на Мисълта е изложбен проект, съчетаващ две трансмедийни инсталации, които изследват феноменологията и митологията на кинематографичните технологии. Те споделят специално създаден формат за съпоставяне на активирани от зрителското движение лентикулярни анимации с видеопрожекции, които проблематизират обичайната фиксирана позиция на зрителя. Този формат поставя под съмнение връзката между въплъщението и технологията, като приканва зрителя да изпита контраста между физическия арест на едноканалните филмови/видео прожекции и активираното от зрителското движение изображение на холографната среда. В традицията на идеите на Маклуън за медийните формати като семантични проводници, (Пан)Оптика на Мисълта активира значенията, вградени в конкретни медийни рамки, извеждащи на преден план начини, чрез които медиите от своя страна рамкират мисълта.
Всяка от двете поредици разгръща въпроса медии-тяло-ум според своя специфичен тематичен и естетически фокус. Докато “Очите, които спират влака“ разчита на аналогови техники, за да подтикне към медитация върху изживяването възприятие-мисъл, филтрирано през кино-технологиите, “(Пан)Оптика на любовта“ изследва проблемите на дигиталното изкуство като медийни пукнатини, през които се просмукват древни митологии за зрението като знание и се пречупват през съвременното техно-човешко рамкиране. Зрителят е потопен в среда, която нарушава приемствеността и измества очакванията, за да провокира нови алхимични реакции между въплъщение и смисъл. Как сънуваме реалностите? От древноегипетски лабиринти и ранни кино огледала до постиндустриални технологии, “(Пан)Оптика на мисълта“ кани зрителя да срещне един познаваем свят в пресечната точка на колективно сънуване, лична реалност и безлична технология.
Дейността на галерия ONE+ за 2022 г се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”.
