Празници на изкуствата в Созопол, 30 Август, 20:00 ч.
Четири години след дебютния си соло пиано албум After 4
Живко Петров издаде втория си солов проект – Ten, наречен по броя на пиесите, включени в диска. Докато After 4 беше поклон и обяснение в любов към големите майстори на класическата музика, то Ten е споделяне на моменти от личната история на един от най-добрите български джаз музиканти. Уменията на Живко като инструменталист и композитор отдавна будят възхищение и уважение, а записите в проекта ясно дават представа какво го откроява. Живко притежава редкия талант да отсява есенцията на своите идеи и да я превръща в музика от най-концентриран и смислен вид.
Ten включва 10 композиции, които могат да се слушат и като части от едно цялостно произведение. Пиесите са плод на лични преживявания от последната една година и разказват истории за лятото, града, любовта, удоволствието от музиката и живота…
Пианистът винаги е успявал елегантно и с лекота да предаде своите послания, като в Ten негови верни съюзници са мелодията и тишината. Красивите, завладяващи мелодии са запазена марка на Живко, който неведнъж е казвал, че за него мелодията е всичко. Новият му албум диша, живее и въздейства по различен начин благодарение на осезаемото присъствие на тишината. Живко Петров майсторски я използва, за да добави нови измерения и дълбочина в звуковата картина, която изгражда.
Пианистът не просто търси тишината в музиката, а води интригуващ диалог с нея. Всъщност нищо в Ten не е случайно. Всичко в албума е преживяно, почувствано, а след това и осмислено; към него е подходено естетски и с любов – от опаковката на диска (фотографията на корицата, оформлението и дизайна) до съдържанието, когато натиснеш копчето на плейъра и се срещнеш с музикалния свят на Живко Петров. Музиката в Ten е богата на цветове, образи, асоциации, емоции и създава усещането за своеобразен автопортрет.
Автопортрет на един зрял артист, постигнал спокойствие и пълнота, намерил пътя към щастието. Артист, който със своето изкуство доказва, че умее да променя „тъканта на реалността“.
Таня Иванова
