Днес е Гергьовден – Ден на храбростта и Българската армия
На 6 май българската православна църква почита паметта на Св. Георги Победоносец – един от най-тачените светци, мъченик за Христовата вяра.
Заради легендата за Георги и змея, на иконите светецът се изобразява винаги яхнал кон, държейки копие в ръка, а в краката му лежи от него убития змей.
Свети великомъченик Георги Победоносец е почитан и славен и от християни, и от мюсюлмани. Според утвърденото от църквата житие на светеца, Георги се ражда в Кападокия (Мала Азия). С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен, той получава висока военна титла като талантлив пълководец. Син на богати родители-християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г. по времето на римския император Диоклециан (284-305). Георги се превръща в образец на “идеалния воин-християнин” и светец-покровител на войната и войската.
В народните поверия и легенди св. Георги е змееборец и драконоборец. Именно този момент е наложен от иконографиите – върху бял кон, убиващ ламята.
Едно от най-известните чудеса извършено от Свети Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.
Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени дъхът му отравял онези, които били на близо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех.
Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Издавайки тази заповед той уверил хората, че когато дойде неговия ред и той ще предаде дъщеря си на чудовището. И така всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата си докато не дошъл ред на дъщерята на управителя. Когато това станало, гражданите поискали от бащата да изпълни думата си. Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.
Когато змеят излязъл, се появил Свети Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила защо е там викала към него да бяга. В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да го върже с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това се разбягал от страх, но Свети Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него. Подир тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди освен жените и децата.
На това място по-късно била съградена голяма църква на името на Божията Майка и друга една на името на Свети Георги Победоносец. Тук именно станало и друго чудо, при освещаването на този храм избликнал извор с жива вода, която лекувала много душевно и телесно болни.
Традиции и обичаи за празника
Празникът Гергьовден е известен още и под имената Гергювден, Гергевден, Гюрговден, Джурджовдън. Старите българи в миналото разделяли годината на два цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен – от Димитровден до Гергьовден. С началото на празника е прието, че започва новата скотовъдна година, доенето на млякото и клането на добитъка.
Счита се, че нощта срещу Гергьовден е „магическа“ и Св. Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление. За това е разпространено поверието, че който се окъпе в течаща вода на празника, ще бъде здрав и жизнен през цялата година. Жените, които нямат деца трябва да се отъркалят в утрешната роса за да заченат по- лесно.
Рано сутрин на празника е прието жената да премете двора и да окичи портата със китка здравец, цъфнала клонка и люляк. Зеленината се оставя на вратата докато не изсъхне. Този обичаи се изпълнява за здраве, щастие и берекет.
Традициите повеляват на трапезата задължително да присъства агне, за това в много краища на България се коли и пече агне специално за празника.
В народния празничен календар култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богат и щастлив живот. Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаи, свързани със земеделието и обредни практики за осигуряване на здраве и благополучие. В пролетната нощ преди празника моми и девойки събират по полето цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъка. От тях се правят три венеца: за овцата, която ще издоят първа, за агнето, което ще бъде дадено в дар на светеца, и за съда с млякото.
Преди разсъмване овчарите изкарват стадото (след като са отлъчили приплода) на паша за кратко време. Когато се върнат, след изгрева на слънцето, се извършва обредно доене на овцете – предой, предуй. В окичено с венец ведро издояват първата оагнила се овца. Върху него слагат и прясно опечен хляб с дупка по средата. Ако агнето е мъжко, се дава в дар (курбан) на св. Георги, ако е женско – се оставя за разплод.
В Северозападна България овчарят изкопава дупка в кошарата и върху нея слага ведрото. След доенето се полива малко мляко върху яйце (някъде то е червено великденско яйце) и го закопава в дупката. Вярва се, че то ще пази стадото от магии и болести.
В Западна България млада булка или девойка търкаля между стадото хляба, през който е текло млякото. По това, на коя страна ще се обърне хлябът, се гадае за количеството мляко. Зелени клонки окачват на съдовете за мляко и млечни произведения, по кошарата и др. стопански постройки, за доброто отглеждане на стадата и увеличаване на млякото.
На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител. Приготвя се общоселска трапеза, която се прави “на зелено” в църковния двор, край селото (на оброчище, кръст, манастир и пр.), край кошарите. Освен печеното агне тук се носят и други обредни храни. Особено място на трапезата заема обредният гергьовски хляб. Всяка жена раздава от осветените на трапезата храни.
Около трапезата и цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче. За здраве всички се теглят на кантар и се люлеят на люлки. Със същата цел рано сутринта на празника здрави и болни се търкалят в росна трева или нива. За бъдещото плодородие на нивите всеки стопанин сутринта на празника отива на своя нива, обикаля я и заравя в средата великденско червено яйце.
На места в Западна България палят огън на нивата от сламата, върху която е била подредена трапезата на Бъдни вечер.
В някои райони момите гадаят за бъдещата си женитба (обичая Ладуване). На другия ден след Гергьовден (наричан Разпус, Ранополия, Раниполе) се подновяват старите и се сключват новите договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари, слуги и техните наематели.
ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!
Ден на храбростта и Българската армия
Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с Указ № 1 е учреден и военният орден „За храброст” – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. През 1946 г. традицията на празника е прекъсната, като той е обявен само за „Ден на пастиря“. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет, когато 6 май е обявен за Ден на Храбростта и празник на Българската армия.
Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия.
Източник:Православиеbg,снимки:Facebook
