Васил Сотиров – лауреат на Националната награда за поезия „Валери Петров” за 2022 г.

За трети път в галерия-книжарница „София-прес” беше връчена Националната награда за поезия „Валери Петров”, която се присъжда от Съюза на българските писатели в партньорството на НЧ „Емил Шекерджийски – 1919”. В прочувственото си слово, изпълено с почит към Валери Петров, председателят на СБП Боян Ангелов изтъкна приноса на Илко Минев (хитов романов автор в Бразилия), без чиято финансова подкрепа тази награда не би се връчвала: „Макар и далече от нас, Илко Минев ни помага и ние няма да загинем въпреки пренебрежението на държавните институции към СБП. Ние поставихме още една традиция – награда на името на знаков български поет. Идеята е на Анжел Вагенщайн и на семейството на Валери Петров. Всяка литературна награда показва, че обществото не забравя писателите, защото Словото е  негова основа. Третият носител на наградата е поетът Васил Сотиров. Той е един от водещите български творци, овладял до съвършенство стиха, поет, който изразява мислите си по възхитително метафоричен начин. Той е великолепен сатирик и преводач ” – каза Боян Ангелов.

Журито е било в състав: Анжел Вагенщайн, Боян Ангелов, Христо Георгиев, Емил Бехар и проф. Иво Хаджимишев.

В типичния си автоироничен стил Васил Сотиров взриви публиката с думите: „Чувствам се като студент на изпит. Вече съм на години, карах през куп за грош този живот… Общувал съм с толкова много известни личности, които ме допуснаха до себе си. Сред тях беше и Валери Петров. Той поведе ятото на хвърчащите хора и беше еталон във всичко. Когато говоря за него, започвам да се снищавам и да се просълзявам. От него научих, че човек не само трябва да има принципи, но и да ги отстоява”.

На събитието присъстваха: първият носител на наградата Петър Анастасов, доайенът на писателската общност Анжел Вагенщайн, внучката на Валери Петров – Ани Хаджимишева, писателите Атанас Звездинов, Пенка Чернева, Трендафил Василев, Георги Гълов, Виктория Катранова, д-р Тотко Найденов, Нико Стоянов и др.

На финала присъстващите аплодипа Анжел Вагенщайн, който изрисува най-точния портрет на Валери Петров: „Много, много думи са се насъбрали в душата ми. Нисък поклон към Валери и неговото творчество, към усмивката и мълчанието му, поклон за това, че той тръгна да търси Златното ключе. Пред неговия ковчег аз обещах, че ще продължим да търсим Златното ключе. Все още не мога да свикна, че го няма. Говоря за него като за човек, който е сред нас, любим и трудно достижим…”.