Анжела Димчева
След като взе специално участие в Четвъртият международен фестивал на поезията „Орфей – Пловдив 2021“, в София пристигна израелската поетеса от български произход Хава Пинхас-Коен, за да се срещне с почитателите на поезията и да представи стихосбирката си „Орфееви песни и други стихотворения“ (проект на Фондация „Пловдив ЛИК“, издателство „Коала прес“) в превод на Вера Иванова и Жозеф Бенатоф.
Премиерата събра столични поети, журналисти и ценители в Българския културен център на ул. „Веслец” 13. Събитието се водеше от писателя Христо Славов, който съобщи, че тази вечер се дава началото на поредица от срещи с представители на съвременната литература от Израел: „След прочитането на тази книга ще усетите как у вас остава една болка, но и сте облагородени от едно ново познание“.
В авторския рецитал на Хава Пинхас-Коен прозвучаха няколко стихотворения в оригинал (на иврит), а на български език те бяха четени от поетесата Аксиния Михайлова.
За стила и посланията в тази поезия говори поетът Бойко Ламбовски, който направи препратки към „Стария завет”, вдъхновил хиляди произведения на изкуството в различни жанрове, но сюжетите от него са препрочетени тук по нов начин: „Езикът като мелодика и ритуална значимост се познава най-добре чрез словото на поетите. Знаем, че белетристите по-лесно творят на чужди езици, но поезията е специфична изява по един метафизичен начин. В тази книга ме впечатли липсата на гръмогласен патос. Поезията на Хава Пинхас-Коен е сдържана, спокойна, но е белязана от трагизъм. Мотивът за тръгването, липсата и загубата са загатнати и свързани с името на Орфей и други митологични емблеми, прелетени са с личния живот на авторката. Споделянето с читателя е стойностно, защото поетът е пазител на миговете в живота. Тук открих част от опитностите на един зрял дух: една внимателна към детайла поезия, която ни учи на уважение през погледа на детето и мъдреца…“.
В заключение Хава Пинхас-Коен благодари за топлия прием в Пловдив и в София: „За мен е много специално, че излезе тази малка книжка с моя поезия. Езикът на моите родители е българският, без съмнение иврит е основният ми език, но някъде в мене тлее българският. Иврит е древен език на 4000 години, с много конотации в античността, но е и съвременен, той е многопластов и творецът има възможност да избере в зависимост от това, което иска да каже“.
Хава Пинхас-Коен
Жена
Да се изплъзнеш, да избягаш, да се отървеш от мене можеш винаги
Със семето ти аз ще мога дълги часове засята да остана
Без никой да узнае тайната по уличната ми походка
Ти можеш да изчезнеш от земята след последната война
Години подир теб ще мога да се грижа за децата ти, да ги отгледам
Навярно и в това се корени удоволствието да продължи
след теб семейното ти име, какво след мене ще остане
Едничък споменът и всички погледи събрани през живота ми
На шията си дъщеря ни подобно наниз ще ги носи
За авторката:
Хава Пинхас-Коен е поетеса, автор на 12 книги, преподавател по литература и изкуство в Ерусалим. През 1989 г. основава списанието DIMOOY за еврейска литература, изкуство и култура и го редактира в продължение на 22 години. Творбите й са преведени на повече от 10 езика.
Хава Пинхас-Коен често посещава Балканите (България, Сърбия, Северна Македония, Словения) и пише за региона. Носител е на множество награди в Израел, както и в Сърбия, и в Косово. През 2020 г. е удостоена с наградата „По следите на Орфей“ от Международния фестивал на поезията „Орфей“ в Пловдив.
