Има ли развитие в българската наркополитика

 

Държавата по никакъв начин не помага за възпиране на престъпленията с наркотици в България. Това стана ясно днес на конференция относно наркополитиката, организирана от Българско либертарианско общество и движение “Промена”.

“Политиката, която нашата държава  реализира в наркополитиката е застинала в 80-те години. Това се отразява на науката, гражданските организации и техните експерти, на нивото на което работи наркотичния съвет и на фокуса върху репресиите за сметка на добрата информираност и превенция на обществото”. Това заяви Ивайло Попов от Движение “Промена”.

Според него неадекватната ни политика хаби огромен ресурс в репресии за дела, за сметка на скромните бюджети, с които разполагат гражданските организации и държавните институции, отговарящи за превенцията.

“Корупцията е друг основен проблем, особено в МВР и в прокуратурата. По тази начин харчим обществен ресурс без ефективни политики и реални ефекти.”,  заяви още Ивайло Попов.

Нито една държавна институция не е правила подобно проучване в последните близо 20 години. Дори самият орган, който провежда политиките – НСНВ и е натоварен със задачата също така сам да оцени ефективността на работата си, не го е направил. Това заяви Димитър Карагегов, идеолог на движението за легализация на наркотиците Liberty 420.

“След официално запитване разбрахме, че работната комисия, която е трябвало да даде оценка на ефективността на изпълнената Национална стратегия за борба с наркотиците все още не е готова с доклада си”, допълни той.

Участниците в конференцията са представиха изследване на 16 000 дела за притежание, разпространение и трафик на вещества от забранителните списъци към Закона за наркотичните вещества и прекурсорите за периода 2009–2016 г.

Желанието им е да изследват какво се случва на пазара на наркотици в България в последните години и каква е цената, скрита и явна, при суровото прилагане на закона. По този начин, според тях, ще могат да оценят и законодателната рамка, и ефективността на НСНВ, като орган, провеждащ наркополитика.

В рамките на изследвания период средно по 1000 маловажни дела на година са задръстили още повече съдебната система, натоварили са допълнително бюджета на МВР и са създали още работа на служителите на реда, които не могат да се фокусират върху по-сериозни престъпления, като например убийствата и кражбите, с които полицията не се справя толкова успешно. Резултатите от анализа на сегашния модел показват, че МВР се отдалечава значително от поставената му от законодателя и обществото задача – да преследва дилърите”, коментира Димитър Карагегов.

Според него, в голямата си част потърпевшите от сегашния модел на криминализация в България са обикновени потребители, държатели на малки количества забранени вещества.

Що се отнася до новата, “дизайнерска дрога” , Карагегов сподели, че тя ефеномен, чийто генезис е ясно проследим и идва от забраната на традиционните психоактивни субстанции. Криминализацията и тежките наказания, доказано не служат като възпитателен механизъм хората да не посягат към наркотиците, а изменят пазара, създавайки търсене за психоактивни вещества, които не са познати на властите.”

Карагегов оцени сегашната ситуация като провал: “Провал е, защото вместо да постигне целта си – общество без дрога – държавата използва значителен ресурс за установяването, преследването, осъждането и затварянето на хора, които не се занимават с търговия на наркотици, не извършват други престъпления, не застрашават живота на околните и не притежават количества в значителен размер.“

 

„Делата, които са за разпространение на наркотици много често са употребявани поради липсата на други дела като цяло. Много хора имат обвинения само, за да може прокуратурата да си направи статистика. В резултат ние не знаем какво се случва в прокуратурата, а виждаме само случващото се  в съда”, сподели Калин Ангелов.

Ангелов допълни, че през 2014г. за пръв път са се опитали да предложат алтернатива за политиката на наркотиците у нас. Проблемът е, че тези стратегии показват покачване на употребата на наркотици, но и спад на възрастта на първа употреба.

Друг интересен факт е, че единствено в България се твърди, че наркополитиката е въпрос на националната сигурност, а не на здравеопазване. Имахме много запитвания, но през тези години ние не получихме никакви отговори и осъзнахме, че това безхаберие е умишлено”, коментира още Ангелов.