Сблъсъкът между старото и новото, между традицията и модата, между минало и бъдеще са част от културата на всяка цивилизация. Европейските столици са богати на минало и това личи по улиците, сградите, паметниците. Може ли богатото архотектурно минало на Европа да живее в хармония с динамичния прогрес на технологии и изкуство? Старите сгради ще пречат ли на новите? Или може да се допълват чудесно, както ни показва един фотограф.
Архитектурният фотограф Золт Хлинка прекарва години в улавянето на симетрията на сградите в Будапеща. Сега, с новата си серия Виенаметрия (Vienametry), той се премества в австрийската столица, давайки нови перспективи за геометрията на архитектурата на града. Хлинка фотографира интригуващите дворове и вдъхновяващите спирални стълби във Виена.
Подобно на Будапеща Виена е град с богата история, която е отразена в архитектурата му. Това вдъхновява Хлинка да заснеме динамиката на Виена, като очертава снимките като тунели, движещи се към бъдещето.
“Въпреки че предметите може да изглеждат неподвижни и безшумни, при по-внимателна проверка можем да видим спомените за безброй събития от миналото”, пише Хлинка. “Не са изобразени само исторически сгради, които са добре осветени в актуалността на старите времена, но техните модерни двойници също са демонстрирани. Тези форми се развиват, като се надграждат над техните предшественици, зачитат или дори пречупват традициите. Това означава, че те не могат да бъдат отделени едини от други “, смята необикновеният фотограф.
Симетричните снимки на виенската архитектура на Золт Хлинка подчертават миналата и настояща култура в града. Изображенията на Хлинка разбиват стереотипното изображение на Стария свят във Виена, демонстрирайки колко стари и нови сгради съжителстват съвместно. В този град, където библиотеката и учебният център на Заха Хадид са в хармония с архитектурата, Виенаметрия изследва цветовете и формите, които образуват градската му тъкан. Всяко пространство е оформено по начин, който деконструира формите, с иновативни стълби, които се въртят от абстрактни овали до мощни квадрати. Чрез премахването на всяко пространство в неговите основни елементи, работата на Хлинка придобива абстрактно усещане, което го прави уникален.
