Европейците от 19-ти век били впечатлени от Близкия изток и Северна Африка. Всичко започнало, когато фантастичните истории за “другият свят” служели като оправдателна точка за инвазията на Египет от Наполеон. Когато войниците му докарвали чужди обекти и предмети обратно, европейците искали да видят още…
Какво е ориентализъм?
Ученият Едуард Саид, в своята книга от 1978г, “Ориентализмът”, определя това явление като “Западен стил на доминация, реструктуриране и власт над Ориентът”. Ориентът, територията на Близкия изток и Северна Африка, служел като контрапункт на Европейската култура, която “се съставялa от силата и идентичността си срещу културата на изтока и нейната аутсайдърска сурогатност.”
Пороците
За да оправдаят своите империалистични виждания, европейците гледали на източните хора, като на диваци, празни и хаотични. А изтокът е дом на западните пороци и подтиснати нужди, и картините успяват да го изразят. За това и имаме толкова художествени сцени в баните и харемите, чрез които западният човек да може да се докосне до това нещо, намиращо се отвъд бариерата на ориентализмът.
Ефектът на реалността
Много от нарисуваните сцени от западните художници са фантазии и интерпретации, защото те дори не били напускали континентът. Те използвали незначителни детайли, за да създадат една илюзорна реалност.
Автор: Пламен Михайлов
