Излиза том VII със събраните съчинения на Любен Дилов с амбиция да накара читателите да се смеят и над себе си
Вероятно най-смешният роман на Любен Дилов излиза отново за 1 април и малко след 160-годишнината на Габрово. „Парадоксът на Огледалото“ е посветен на Карнавала – малката, безкръвна революция, при която маските сменят житейските роли. Мъжът става жена, слугата – господар, беднякът – милионер. И няма жертви, освен нечии внезапно пораснали рога…
Писан в края на 70-те години на миналия век, „Парадоксът на огледалото“ по изключително забавен начин осмива не само властта, но и днешното време, в което – благодарение на технологиите и социалните мрежи – всеки може да се представи за друг, а животът е безкраен карнавал от разменени социални маски.
По време на знаменития Международен фестивал на хумора и сатирата в Габрово в града се появява „повреден“ извънземен, чиято единствена защита срещу враждебната околна среда е светкавичната мимикрия и пълното наподобяване на друго човешко същество. Още по-смешно става, когато средата – освен с традиционното българско гостоприемство, е гарнирана с някои ярки особености на „развития социализъм“.
Романът има силен обществен отзвук в средата на 80-те години и провокира Иванка Гръбчева да заснеме по теми от книгата филма „Карнавалът ще бъде утре“, адаптиран от Георги Данаилов. Издателите от „Ентусиаст“, Маргарита и Любен Дилови се надяват, че повторната среща на читателите с „Парадоксът на огледалото“ ще събуди интереса им и към тази незаслужено забравена лента, в която блестят имена като Георги Калоянчев, Стефан Данаилов, Георги Мамалев, Надя Тодорова, Кирил Господинов и др.
„Парадоксът на огледалото“ е том VII от събраните съчинения на Любен Дилов, издавани от „Ентусиаст“ в оригинална поредица, илюстрирана от холивудския художник Владимир Тодоров и оформена от сценографа Чавдар Гюзелев. Традиционно томовете се появяха веднага след Коледа, но пандемията измести излизането на книгата за началото на 2021 година. „Парадоксът на огледалото“ ще донесе истинска радост и смях на пленените от карантината българи и ще им помогне по диловски да се вгледат в себе си и да се опитат честно да си отговорят на въпроса: Какво би станало, ако внезапно огледалото ни проговори?….
За автора
Любен Дилов (25.XII.1927–10.VI.2008) е определян от писателите Аркадий Стругацки, Станислав Лем и Фредерик Пол като „един от десетте най-ярки представители на философската научна фантастика“. Автор е на повече от 40 романа и сборници с повести и разкази, преведени на основните европейски езици, на японски и на китайски, в общ тираж от над 3,5 милиона екземпляра. Носител е на множество национални и европейски награди, сред които „Еурокон“ (1976) за романа „Пътят на Икар“. Тънката ирония и често парадоксалният му социален критицизъм дават основание на мнозина да отбелязват, че фантастичният жанр е просто находчив опит Дилов да маскира истинските си прозрения за обществото в България по времето на комунизма. Той е от малцината български писатели, които непосредствено след 10 ноември 1989 г. изваждат няколко от т.нар. „ръкописи в чекмедже“ – трудове, за които е смятал, че е невъзможно да бъдат издадени по време на режима.
