На 2 декември известният поет, публицист и белетрист Калин Донков навърши 79 години.
Нека си припомним знакови негови творби…
КАЛИН ДОНКОВ
АД
Или градът на друг ще се престори,
или свещта ще ни опитоми.
Трамваят влачи вехтите си шпори –
ей тъй, да не замръкваме сами.
Угасват черно-белите програми
и мъртвите дочакват своя ред.
Какъв ли смешен ангел е баща ми!
Абсурден ангел – татко на поет.
Смъртта е най-последната чужбина.
А аз съм чужденецът изигран.
Защото ме боля като на кино,
Защото плаках като над роман.
Сега, смален под скучните ни драми,
в измените ни бързи раздробен,
един изплашен ангел е баща ми.
Но само той ще ви спаси от мен.
Разсеян ангел, неприспан, небръснат,
веднъж непренощувал в своя рай,
той нощем телефоните прекъсва,
когато искам да ви кресна: край!
Смъртта е най-достъпната чужбина.
Каретите ѝ сиви чакат вън.
Добре, че нямам вкъщи капка вино
и свършиха таблетките за сън!
Съдба, като отмерваш свойте грамове,
наглеждай неспокойните везни:
такъв несръчен ангел е баща ми,
че без да иска, ще ги наклони…
ЖЕСТ
Да не повярваш, че още съм на света!
Въжето на случая не обтегнах ли аз с тежестта си?
Не мен ли любовна експлозия грозно разкъса?
Не мойто ли бедно сърце като кос нажален отлетя?
Да не повярваш, че още съм на света…
Най-мръсната дума до дръжката в мен е забита.
Отровата бистра – почти доброволно изпита.
Само смърт е цената. И само смърт ще платя.
Да не повярваш, че още съм на света.
Животът едва ме търпи. А и колко живот остана!
Но вече сложих ръка на твоята рана,
братко мой…
И не мога да тръгна, докато не спре кръвта.
БЛУС
Съмнения, възторзи, страх –
съдбата просто се развлича.
А теб след век те разпознах!
И само век ще те обичам.
Оттатък залеза, отвъд
нощта тъмнеят бариери.
Не иде прошка, нито съд…
Любима, събуди ме вчера!
В дълбочините земетръс
предвкусва свойта премиера.
Животът е опасно къс…
Побързай, целуни ме вчера!
Пропуква се безкрайността.
С греха на ангел ще вечеря.
Подай стиха ми на свещта!
Не чакай: забрави ме вчера…
Калин Донков е роден на 2 декември 1941 г. в Беглеж, израства в Плевен. Завършва журналистика в СУ. Работи в БНР и БНТ, както и в много периодични издания: в. „Антени“, сп. „Септември“, в. “Континент”, сп. „Европа 2001“, в. „Епоха“, сп. „Български воин“. Поддържа своя колонка във в. “Сега” Автор на лирика и публицистика. По-известните му книги с поезия са: „Риза за ближния“, „Неизбежен човек“, „Животът е последен“, „Незабрава“, „Събуди ме вчера“. Лириката му е превеждана на английски, руски, френски, испански, полски, чешки, словашки, словенски, сръбски, украински, гръцки, арабски, пенджабски и др. През 2011 г. излязоха два тома с негови избрани произведения: „Елегии и тържества“ (поезия) и „Други думи“ (есета, документална проза). По стиховете му са създадени песни, по някои прозаични творби — филми и пиеси. Член е на Съюза на българските писатели.
