“Гласът на картините”: Ралица Бурова – романтик и създател на фантазии

“Гласът на картините” е една продукция на Фондация “Равностойно партньорство” и радио БРАЙЛ FM и се реализира с активното участие на Анелия Велинова и Владислав Кацарски.

Проектът е финансиран по програма “Социално ангажирани изкуства” – 2020, Национален фонд “Култура”

Представяме ви художничката чрез изложбата й „Летни вибрации” в галерия „Минерва” – нейните вибрации, наситени със  съкровения и динамика. Тя е завършила специалност „Текстил” в  Националната художествена академия в София при проф. Димо Балев.

 

Ралица Бурова разгръща идеите си с внимание и точност към детайла,  текстурата, използва смесена техника с масло или акрил. Визуалната трансформация и „потъването” на цвят върху цвят, смелите й решения на смисловото извличане на образите в картините й се комбинират със свобода на творческата  и́ натура; те ни провокират към вглъбеност, карат ни да си задаваме реторични въпроси и ни „освобождават” от преднамереност. Космосът винаги присъства, но не като конкретика, а като усещане за необятност, като енергия на привличане и като фина йерархия. В картината „Животът с теб” образът на половин женско лице по естествен начин е завършен с привидно спокойна котка, изнесла артистично лапичка в предвечната тайна на дълбокия мрак.

Творенията на художничката са с ярки огнени цветове, а студениет в синьо само ги подчертават. Това не е безгрижие и безметежност, а осмисляне на същината и налагане на баланс между човека и природата, между процеса и постигането, между опита и чистотата на порива. Акцентите върху платната на Ралица са уловени мигновения в синхрон с цялостната поетика и романтизъм на художничката с присъщия и́ усет за нюанс и с майсторското й сливане с „тъканта” на картината. Тенденцията към магичен реализъм отвежда почитателите й отвъд зримото и прагматичното по толкова категоричен начин, че чак предизвиква респект.  Мъжкото и женското начала са  раздалечени или привлечени, любопитни едно към друго, всепроникващи… Жълто, синьо, червено, оранжево, понякога розово са цветовете, които присъстват във всяка една картина от изложбата „Летни вибрации“ – мощни топли и студени гами, изпълват платната на Ралица вертикално. Те за какво говорят? За бушуването на страсти и терзания, обединени в общо „благо“? За изтощение? За неизчерпаема енергия, насочена към всички ни? За синхронизирани противоречия, или баланс? За силната духовност, като при всички хора на изкуството? Лъчезарност, или топлота в общението с публиката? Това е въпросът.

Платна на мощни четки, с лекота нахвърляни наброски в общата картина на изпълнена с емоции и силно въздействие широта, с внушението за освободеност – което не са сезонни чувства.

Худ. Ралица Бурова

Дали посланието в картината ще бъде развито чрез приказни мотиви, или чрез философски  елементи, художничката винаги споделя светоусещането си за свободата на избора да бъде привлечена от уникалното в рисунъка с духовни мащаби. Типичното в тези нейни вибрации на откривателство е, че  свободата означава лична дисциплина и е енергия на  изначален порядък. Символиката на пространства, истина, катарзис, дуализъм  или „чиста провокация” се определят с конкретни  визуални акценти: раковини, риби, птици, ябълки, ключалки… Приложността в маниера на работа на Ралица, текстурите с вградени дантели, смесените техники с акрил, масло, въглен и самите фрагментарни релефи, към които посяга тя, подсказват вътрешния и́ рефлекс на концентрация и „устойчив романтизъм”, представляват една музикалност на интерпретацията, постигната с изразните средства на живописта.  Трябва да  упоменем, че Ралица Бурова е „второ поколение художник” – дъщеря е на Рачо Буров (художник и писател). Освен живописни платна, тя  рисува и икони. Нейни произведения са  притежание на частни колекционери в Холандия, Италия, Гърция, Япония, Франция, Финландия, САЩ и др.

Вижте интервюто с Ралица Бурова: “Всеки живее със своите истини, реалности и сънища, защото когато се потопиш в тях, можеш да направиш нещо, което ще провокира. Природата е отражение на твоята душа… Оставаш сам със себе си, с въпросите и отговорите си, за да извадиш своето “аз”… Живописта е друг начин на изразяване. Художникът по принцип е неспокойна душа – търси и иска да изкара най-доброто от себе си. Говоря за себе си, това е вид душевен глад”.