Изложбата се организира под патронажа на Н. Пр. г-н Мануел Корчек, извънреден и пълномощен посланик на Словашката република в Република България
Галерия Контраст представя живопис и рисунки на художничката Радостина Доганова, която живее в Братислава от 1996 г. Изложбата включва картини от двата авторски проекта „В търсене на идентичност“ (2018 г. ) и „Паметта на картината“ (2019 г.), реалзирани с подкрепата на Фонда за култура на народностните малцинства в Словашката република.
Радостина Доганова е родена в Добрич (1975 г.). Завършва Художествена гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив през 1994 г. Следва в НХА в София, специалност живопис (1994 – 1996 г.). Художественото си образование завършва през 2001 г. в Академията за изобразителни изкуства и дазайн в Братислава, Словакия. През 2010 г. защитава докторска степен ArtD. (Доктор на изкуствата) в Академията в Братислава. Участва в множество колективни изложби в България, Словакия, Австрия, Румъния, Германия и др. Самостоятелни изложби – София, Виена, Мюнхен, Любляна, Загреб, Берлин, Хайнбург/ Д., Варна, Добрич, Братислава, международна арт – резиденция в Индия, Джодпур (2015-2016 г.). Нейни творби се намират в частни колекции в Братислава, Мюнхен, Виена, Париж, Лондон, Вашингтон, Любляна, както и в Националната художествена галерия в София.
От 1996 г. живее в Братислава, Словакия. От 2011 г. участва активно и на българската културна сцена, самостоятелни изложби – Градска галерия, Добрич (2011 г), Галерия на СБХ, ул. Шипка № 6 (2014 г), Градска художествена галерия, Варна (2014 г), Галерия „Финес“, София (2015 г.).
Автор и координатор на редица културно-образователни проекти по програми към Министерски съвет на Република Словакия. Организатор и куратор на колективни изложби в България и чужбина.
Член на Съюза на българските художници и Съюза на художниците в Словакия.
Настоящата изложба на Радостина Доганова представя пред софийската публика една малка част от нейното творчество, създадено в последно време. Художничката повече от две десетилетия живее и работи в Братислава, поради което е сравнително слабо позната у нас. Същевременно това обстоятелство до голяма степен определя нейния естествен интерес и вътрешна ангажираност към темата за идентичността, особено значима за нея. Впрочем, погледнато най-общо, това е една от най-.популярните и разнообразно разработвани теми в съвременното изкуство. Този факт вероятно се дължи на многобройни обстоятелства и причини, които изпълват ежедневието на днешния човек – глобализацията, миграционната динамика, информационният бум, артистичното номадство.
Авторката представя живопис и рисунки
Живописта й включва основно платна във формата на кръг с диаметър 90 см. Техният характер е особен – те се разполагат някъде в междинната зона между традиционната картина и пластическия обект. Показателно е и наименованието на цикъла – „Бъдници”. Освен това съчетават в себе си едновременно спецификите на монументалното и на кавалетното начало, намирайки точния баланс между двете. Струва ми се, че именно това е и търсеният от авторката ефект – монументално, тъй като става дума за идеи и форми с надперсонален характер (архетипът на съвършения кръг, женското начало, родовата памет) и кавалетно (интимна, чувствена игра с пластичната материя, емоционални, интуитивно намерени и реализирани трепети на почерка, богатство и подчертано разнообразие на фактурата). Тук проблемът за идентичността функционира, така да се каже, на две равнища – социално-биологично и родово-историческо. Тези планове се преплитат, взаимодействат помежду си и създават в крайна сметка една феерична живописна визия, която крие както препратки, асоциации и символи (око, свод, гнездо, „ин-ян”), така и сложни и нюансирани степенувания на цвета и на тона (доминира пурпурът с неговите особени конотации).
В някои платна художничката експериментира с ефекта от свободното потичане на боята, разчитайки както на естествените сили на гравитацията, така и на експресивните качества на самата материя, сякаш недокосната от човешка ръка, но едновременно с това активно включена в общото емоционално звучене на творбата.
Що се отнася до рисунките, те са обединени около темата за еротиката, конципирана и интерпретирана в целия възможен диапазон от интимно-човешките измерения до космическите й мащаби (Еросът от античната митология). Това са свободни, артистични рисунки с туш, които извайват пред нашия поглед някакви своеобразни „графеми”, призвани в символно-знакова форма, така да се каже, да синтезират визуално неуловимото еротичното начало. Във взаимното привличане и отблъскване, в контрастите и едва доловимите взаимодействия на линии и пространствени планове се крие очарованието на тези много лични, импровизационно постигнати опуси.
Куратор: проф. д. изк. Чавдар Попов
Откриването на изложбата е на 3 септември /вторник/ от 19.00 ч. и ще продължи до 15 септември 2019 г., София, ул. „Цар Самуил” № 49
