Емили Дикинсън – поетесата-феникс

На 10 декември се навършват 190 години от рождението на знаковата американска поетеса Емили Дикинсън (1830-1886). Една обикновена жена умира в 1886 г., но възкръсва за света като поетичен феникс и изгрява на небосклона на изящното слово като първата поетеса, създател на философската линия в модерната поезия.

СЪРЦЕТО ТЪРСИ ПЪРВО УДОВОЛСТВИЕ –

а после да не го боли –

а после малките упойки – със които

страданията да понамали –

а после да заспи – да спи за дълго –

а после, че ще бъде най-добре –

щом иска неговият Инквизитор –

да има свободата да умре.

1862

 

АЗ ОБИТАВАМ ВЕРОЯТНОСТТА –

по-хубава къща от Прозата.

Със по-многобройни врати –

и по-широки прозорци.

Тук стаите са като кедри –

през листата им не се вижда.

И отгоре – вечни тавани

небето съзижда.

Гостите са най-красивите –

а работата ми е тая –

да разперя тесните си ръце

и да прибера рая.

1862

 

ПОЕТА – хрумне ли ми да броя –

пръв – в Списъка – ще сложа,

след него Слънцето – и Лятото –

накрая – рая Божи.

 

Но първият от тях Обема

тъй Цялото – че мисля –

Останалите са ненужен показ –

Поета – Само – вписвам.

 

Той има лято – по една година –

и Изтока ще смае

с екстравагантното си Слънце –

и ако знам, че Рая

 

напомня цъфналия бряг, към който

Поетът ни отвежда –

ще бъде дръзко за тъй трудна Милост

да се таят надежди.

1862

 

КАЗВАТ – ЛЕКУВАЛО ВРЕМЕТО.

Времето не лекува.

Мъката – като жилите –

със възрастта се подува.

 

Времето е проверка

за болестта голяма.

То би помогнало само там,

където болест няма.

1863

 

БОГ НАИСТИНА Е РЕВНИВ.

Кара ни да се каем –

че не играем с него –

а помежду си играем.

 

 

 

Емили Елизабет Дикинсън е автор на около 1800 стихотворения, от които приживе са отпечатани не повече от десетина (повечето източници назовават от седем до десет). Даже и това, което публикува, е подложено на сериозна редакторска преработка, за да се приведат стиховете ѝ в съответствие с поетическите норми на времето. Стиховете на Дикинсън нямат аналог в поезията на своето време. Много от тях съдържат непривична пунктуация и главни букви. Голяма част от стиховете съдържат мотива на смъртта и безсмъртието, от който са проникнати писмата на поетесата към приятелите ѝ.

Въпреки че повечето от нейните познати знаят, че Дикинсън пише стихове, мащабите на творчеството ѝ стават известни едва след нейната смърт, когато по-малката ѝ сестра Лавиния открива непубликуваните произведения през 1886 година. Първото издание на поезията ѝ е публикувано през 1890  г., а стиховете са подложени на много редакторски промени; пълно и почти нередактирано издание прави Томас Джонсън през 1955 г. Въпреки че публикуваните стихове предизвикват неблагоприятни отзиви на критиката в края на XIX и началото на XX век, в наши дни Емили Дикинсън е считана за един от най-великите американски поети.

Миглена Николчина пише за стила  и авторския профил на поетесата следното: “Неевклидовата позиция” на Емили Дикинсън трябва да бъде оценена като глобална стратегия, чиято същина е парадоксален творчески жест – самоизграждането на твореца като “изчезване”, като дематериализация в лирически герой; построяването на лирическия герой като “никой”, като отрицателност, компенсирана от “музическото общуване” – т. е лирическият герой се свежда до самия поетически акт. Получава се своеобразна “поетика на отсъствието”, при което отсъствието се постига не като отстраняване на твореца от текста, а като негово прераждане в текст…. Осъществяване на твореца като творение на собственото си творение; на поета – като стих на своя стих”.