„СВЕТЪТ СЕ КРЕПИ НА ОБИЧАЩИТЕ”
Анжела Димчева
Не само светът се крепи на обичащите, цялата природа проповядва любов. Това е основното послание, обгърнало четящия човек, разлистил книгата на Неда Антонова „Пепел от мислеща тръстика”. На 28 ноември 2020 г. писателката навърши 80 години. През последните 10 години тя сътвори литературен паноптикум от знакови исторически фигури, написвайки романи за Царица Елеонора Българска, за Христо Ботев и неговата любима Венета, за Преподобната Стойна, за Васил Левски и Паисий Хилендарски. Много бързо тези книги се превърнаха в хитови заглавия, които вече се изучават в извънкласната програма в гимназиалното образование. Но непосредствено преди своята кръгла годишнина писателката изненада публиката с този необичаен сборник от философски фрагменти. На титулната страница ни посреща мисълта на Блез Паскал „Човекът е само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика”.
Книгата е издадена с благотворителна цел и изчезна от книжарниците за няколко дни. А вложеното от сърцето и мисълта на Неда е толкова значимо, че е задължително това заглавие да бъде тиражирано отново. По дълбочина и проникновение тези кратки фрази, поетично-артистични фрагменти, афористични изригвания и психологически витражи на времето са достойни съперници на „Мисли” на Блез Паскал и класическите афоризми на Оскар Уайлд. Ако трябва да ги сравним с Далчевите фрагменти, ще цитирам самата Неда Антонова: „Всяко прибавяне отнема”, „В изкуството най-важен е усетът за излишното”. Следователно при нея изречението е изчистено от философстване, от паразитни и девалвирали думи. Мисълта се стича като кристален извор, защото авторката е прозряла значещите стълбове на човешкото съществуване, на етически и естетически категории, който съвременникът неглижира или ги приема за матрица, която ограничава.
Сборникът е разделен на 6 части: Под игото на перото” (откъси от интервюта, които писателката е дала за различни медии), „Боса през просото” (ритмични изречения), Парчета огледало за нощно виждане” (афоризми), „Тъй рече Преподобната” (сентенциите на Преподобна Стойна), „Тълковен речник” (интерпретации върху любовта, изкуството, талантът, съмнението, признанието, публиката), „С една дума” (есенцията на живота).
На въпроса „Какво е любов?” Неда Антонова отговаря: „И Господ не знае. Той само повтаря: „Обичайте се!”.
Сред афоризмите ми се иска да откроя следното: „Аз не знам, но чувството ми знае”. А финалът на книгата поражда онази свещичка надежда, която никога не умира: „Животът – Времето, необходимо на сърцето да се превърне в Душа”.
Биография
Heдa Aнтoнoвa (1940) е родена в с. Николаево, Плевенско, но от 1989 г. живее в Търговище. Тя e aвтop нa 24 книги: иcтopичecĸи poмaни, пoвecти, тeaтpaлни пиecи и нoвeли. Сред най-известните й рoмaни са: тетралогията „Памет” („Войната свърши в четвъртък”, „Не умирай вместо мен” „Приют за щастливи” и „Ангела”), „Вино” (диалогия), трилогията „Възкресените” („Cъвъpшeнaтa. Преподобна Стойна – неканоничната светица”, „Цapицa Eлeoнopa Бългapcĸa”, „Heгoвaтa любимa”), а също и романът „Πъpвият cлeд Бoгa. Любoвтa и cмъpттa нa Bacил Лeвcĸи”. Най-новата й творба на историческа тема е романът „Безмълвие – греховната младост на Паисий Хилендарски” (ИК „Хермес”).Чacт oт твopчecтвoтo й e пpeвeдeнo нa pycĸи, фpeнcĸи, пoлcĸи и чeшĸи eзиĸ. Heдa Aнтoнoвa e eдинcтвeнaтa жeнa, нocитeлĸa нa нaгpaдaтa „Злaтен мeч” зa нaй-дoбъp paзĸaз.
