Юлиан Куюмджиев
Лазар Николов не направи компромис със съвестта и с творческите си принципи
Разговор на Огнян Стамболиев с проф. Юлиан Куюмджиев
Проф. д-р Юлиан Куюмджиев е музиколог, преподавател в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ и в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, преподава и в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Главен редактор е на списание „Музикални хоризонти“ – издание на СБМТД. Автор е на монографиите „Многогласната литургия в българската музика (1878 – 30-те години на ХХ век)“ и „Христо Манолов“, на множество научни статии. Заедно със съпругата си проф. д-р Полина Куюмджиева създава „Речник на италианските музикални термини“ и „Немско-български/Българско-немски музикален речник“. В момента двамата завършват работата си над „Шестезичен музикален речник“.
– Уважаеми професор Куюмджиев, кое Ви накара да потърсите този ръкопис и да работите над издаването му. Каква е историята му и от кого го получихте?
– Ръкописът ми бе предоставен от Елиана Захариева – хоров диригент, племенница на Лазар Николов, на която той го завещава с изричното условие да го отвори 15 години след смъртта му. Лазар Николов не е бил убеден, че този ръкопис ще бъде публикуван, не го е писал с такава цел, но е документирал много важни събития от историята на българската музика, а и от историята на България през втората половина на миналия век.
– Обемът на изданието (осъществено по проект на Музикалната академия в София) е твърде голям, над 400 страници. Това целият текст на ръкописа ли е или има съкращения?
– Текстът на Лазар Николов е изцяло съхранен с някои незначителни съкращения – кратки пасажи, които той изрично е отбелязал в текста с бележка да не се публикуват, ако все пак ръкописът бъде отпечатан. Запазили сме оригиналното заглавие на неговия ръкопис. В авторския текст има и много допълнителни бележки, които сме оставили на съответните места.
– Как накратко бихте очертали мястото на Лазар Николов в нашата музика? Кои от неговите опуси са най-силни и кои харесвате най-много лично Вие?
– Лазар Николов е една от основните фигури в българската музика в труден период от нейното развитие, когато се прави опит да се наложат идеологически рамки пред композиторите в духа на печално известното постановление на съветската компартия от 1948 г. Той успява да съхрани творческата си независимост и да създаде произведения, които очертават нови територии в българската музика. Трудно е да се определят най-силните му опуси, но, разбира се, не трябва да се пропуснат Концертът за струнен оркестър, Симфониите за 13 струнни инструмента, клавирните сонати, операта „Прикованият Прометей“, а през миналата година най-сетне видя бял свят и втората му опера „Чичовци“, която и сега звучи съвременно. Разбира се, не мога тук да изброя всички ярки произведения на Лазар Николов.
– Защо той, макар и значим автор, не беше сред първите? Като чета „Разказа“, имам чувството, че се е чувствал като „вътрешен емигрант“ или „дисидент“. Защо?
– Лазар Николов е съзнавал, че не трябва да прави компромиси със съвестта и с творческите принципи, които следва. Ще цитирам откъс от книгата: „Явно бе, че за да заслужа по-добра участ, трябваше да платя прекалено висока цена, да продам личните си убеждения, да направя може би и някому зло, а аз не съм годен да се примиря с такова самоомърсяване“. Ето защо Лазар Николов в много случаи предпочита да премълчава, да не се конфронтира, но никога не се поддава на идеологическия натиск. За него най-важна остава творческата свобода, а за един човек на изкуството това наистина трябва да бъде водещото начало. Впрочем много от премълчаното през годините може да прочетем в тази книга. Същевременно той отхвърля възможността да гради кариера извън България, в спомените си отбелязва: „Писах преди всичко за българския слушател. Полагах усилия да стана тухла в сградата на българската музикална култура“.
– През 50-години се заговори за новата българска музика. Константин Илиев, един от главните герои в тази книга, заедно с Лазар Николов и още неколцина композитори, се оказаха извън канона. Какво бихте казали сега за тях?
– Всъщност още в края на 40-те години по нов път – път извън канона – тръгват Константин Илиев и Лазар Николов. Те проправят този труден път с цената на отрицание, на забрани, на сплашване, на премълчаване … От средата на 60-те години към този процес се присъединяват и още някои, тогава млади композитори – например Васил Казанджиев, Иван Спасов, Георги Тутев…
– Лазар Николов е пределно откровен в този свой „Разказ за преживяното“. Този негов дневник, воден до 1988 година – жалко, че не е бил продължен, излиза след смъртта му. Но през 1996 излезе мемоарната му книга „Моят свят“ с интервюта, анкети и негови статии – портрети на част от големите имена в българската музикална култура, негови съвременници, с които е общувал като: Димитър Ненов, Константин Илиев, Добрин Петков, Васил Казанджиев, Георги Тутев, чието творчество той е ценял. Бил е в близък контакт с тези личности, но в „Разказа“, както се вижда, е пределно искрен и обективен….
– Както вече подчертах, Лазар Николов не е писал този „Разказ“ с идеята и с желанието той да бъде публикуван. Затова е и максимално откровен в редица моменти, разкрива неизвестни страни от отношенията си със свои колеги, които показват тези отношения в непозната светлина. Заедно с това той винаги съумява да отдели личните отношения от оценката за тяхното творчество. В книгата може да се прочетат немалко положителни думи за музиката на композитори, с които той не е бил в добри отношения или с които е на различни позиции, но същевременно цени високо определени техни произведения и не крие това. А този текст, пак напомням, не е бил предназначен за публикуване, така че тези оценки не са конюнктурни, не са правени за извличане на някакви облаги – това е изцяло чуждо на Лазар Николов.
– Всъщност, този Дневник е една лична, но и обективна история на българската музикална култура от 40-те до края на 80-те години на миналото столетие, един богат откъм събития и личности. И тук може да се каже, че Лазар Николов не спестява истината – и доброто и не толкова доброто в музикалния и културния ни живот.
– Подобно на литературния критик Борис Делчев, той ни остави Дневник, който би смутил и дори подразнил и днес мнозина….
– Това наистина е своеобразна история на българската музика от втората половина на миналия век – период, който все още не е достатъчно познат и изследван, период, чийто прочит все още нерядко е белязан от шаблоните на миналото. Така че книгата на Лазар Николов е изключително ценна с неговия поглед върху развитието на българската музика – поглед, който се основава върху личното участие на композитора в тези процеси. Тя е изключително важен извор за бъдещи музикалноисторически изследвания.
– С какво трудности се сблъскахте при редактирането на тези 8 обемисти тетрадки? Виждам, че сте направили и справки за всички споменати от Лазар Николов имена от един дълъг период.
– Тази е четвъртата книга, свързана с Лазар Николов, над която работих. През 2002 година редактирах неиздадената дотогава монография на Константин Илиев за него – Лазар Николов беше още жив, с негова помощ изготвих и цялостен списък на творчеството му. През 2005 година осъществих публикуването на писмата между Лазар Николов и Константин Илиев. А през 2017 година направих книга с неизвестни дотогава документи от личния му архив – „Страници от архива“, които ми бяха предоставени от неговата съпруга Ханя Николова – всъщност тя ме помоли тези документи да видят бял свят. „Разказ за преживяното“, разбира се, е най-големият ръкопис на Лазар Николов, върху който съм работил. Много съм благодарен на Жени Христозова за съвместната ни работа по текста. Впрочем и двамата сме родени в Бургас – родния град на композитора.
– Почеркът на Лазар Николов е много четлив, така че трудности от такъв характер не съм имал. Но в неговия „Разказ“са споменати много имена, факти, произведения, публикации, голяма част от които днес са слабо известни или направо неизвестни и които трябваше да бъдат уточнени, да бъдат въведени бележки за тях, за да може тези, които четат книгата, особено по-младите, да получат нужната допълнителна информация. Необходимо бе да се направят връзки и с други важни текстове на Лазар Николов – с книги и статии от него, с писмата между него и Константин Илиев и пр.
– След Промяната, през 90-те години за около 7 години Лазар Николов беше председател на Съюза на композиторите (този Съюз, който преди това го е карал да преживява и неприятни моменти!). Защо според Вас той не продължава този Дневник?
– Това е нещо, за което нямам обяснение. В края на обемния ръкопис – през ноември 1988 година, той пише, че съжалява, че трябва да приключи работата си над спомените. Това е негово решение и едва ли някога ще разберем причините Лазар Николов да не продължи своя „Разказ“. А иначе безспорно би било интересно да знае оценката му за времето, в което е бил председател на Съюза от 1992 до 1999 година.
– През изминалите десетилетия ние познавахме доста от големите наши музиканти, композитори, диригенти. Сега в Дневника ги виждаме не само като големи творци, но и отблизо в човешки план, с техните добри и не толкова добри страни. Според Вас, правилно ли е постъпил Лазар Николов? Не са ли смущаващи някои от тези разкрития? Както виждаме доста сложни са били отношенията дори с Константин Илиев, с когото са били близки в естетическите си търсения?
– В „Разказ за преживяното“ Константин Илиев е една от главните фигури, много страници са посветени на него и на отношенията между него и Лазар Николов. Тези отношения наистина са били сложни, преминали са през различни етапи, през противоречия. Аз самият бях изненадан от немалко страници в ръкописа. Но пак ще подчертая – Лазар Николов винаги изтъква ролята на Константин Илиев за своето творческо развитие. Многократно му изказва благодарност както за наученото от него – той дори приема, че може да бъде определен като негов „ученик“, така и за изпълненията на негови произведения от Константин Илиев. Лазар Николов не си позволява никога да смесва личните си противоречия с Константин Илиев – а такива със сигурност са съществували – с оценката си за неговата музика и за диригентското му изкуство. А да се разграничат двете неща е способност, която рядко се среща. Лазар Николов несъмнено я притежава. Изобщо честността – човешката и творческата – е водещият принцип, която се откроява в страниците на „Разказ за преживяното“.
П.П. На 19 май събранието на секция „Музиколози“ в Съюза на българските композитори отличи със Специалната награда проф. д-р Юлиан Куюмджиев за тази книга. А на 26 юни книгата ще бъде представена в Съюза на българските композитори в рамките на международния фестивал „Софийски музикални седмици“.
