На 14 февруари от 18:30 часа в галерия Структура ще бъде представена изложба с фотографиите на Розeмари Трокел.
Изложбата на Розeмари Трокел е част от поредица самостоятелни изложби от програмата на Института ИФА, включваща Зигмар Полке, Георг Базелиц и Герхард Рихтер.
Работата на една от най-важните съвременни немски художнички не може да бъде ограничена до един жанр, нито да бъде подчинена на един стил. Използвайки изразните средства на рисунката, живописта, инсталацията, скулптурата, фотографията и видеото, тя размива границите между личното, местното и глобалното и включва широка мрежа от дискурси, които засягат както различни аспекти на немската социална и политическа история, така и западни философски, теологични и научни дебати или културни кодове, ролеви модели и норми в системата на изкуството.
Една от основните теми на Роземари Трокел е критичното изследване на женската страна на живота и различията между половете. Всъщност артистичните позиции на нейните по-възрастни колеги формират нейната програмна отправна точка. Доминирана предимно от мъже, дори през 80-те години на миналия век, художествената сцена я подтиква към противопоставяне. Тя настойчиво създава контра позиции и съпоставя мъжкия артистичен гений с ролята на жената и нейното място. Творбите ѝ отразяват гледната ѝ точка в една категорично феминистка посока и са настойчиви в своята фундаментална критика към доминиращата система в изкуството.
Роземари Трокел отправя фундаментални критики към съществуващата художествена система. Една от най-ранните ѝ творби „Машина за рисуване” от 1990 г., извежда до абсурд, но по виртуозен начин, баналните представи за занаятчийско-механичното естество на изкуството, създавано от женска ръка. С механичното пресъздаване на художническия Гестус „Машина за рисуване” е пародия на топоса за художника-гений.
Въпреки критичната си позиция, творбите на Роземари Трокел са жизнени, изпълнени с въображение концептуални конструкции, живи и убедителни. Художничката успява да визуализира дори тежки интелектуални теми по ироничен и хумористичен начин, като избягва догматичните позиции и дори полемиката. Тя продължава тази посока и след 1991 г. чрез плетените картини, които висят на стената като минималистични скулптури. Роземари Трокел заимства плетивата от всекидневието на жените и ги освобождава от традиционните им функции. Както вълнените материали в плетените картини – идеологически обременени като „типично женски”, електрическите котлони, използвани често в нейни произведения, също губят баналните си връзки с домакинството.
Роземари Трокел не развива работата си линеарно, а умишлено избира пресичащи се пътеки. Чрез един напълно деконструктивен метод, тя поставя всеки отговор, веднъж намерен, отново под въпрос или търси нов отговор. Непосветеният наблюдател би могъл да възприеме работата ѝ като разнородна и най-вече трудно разбираема. И все пак, една фино изтъкана мрежа от асоциации циркулира около всяка група произведения, в които мотивите, един път формулирани, претърпяват многобройни вариации и по този начин се дешифрират.
В работите ѝ традиционните и новите изразни средства създават удивителни връзки за зрителя. Това е особено очевидно при рисунките с мастило, въглен, молив, колажите и компютърните рисунки, които имат важно място в творчеството ѝ. Рисунките придружават всяка нова фаза на работа, както като експерименти, така и като скици, отбелязващи наблюдения и идеи, но и като отделни произведения. Тази изложба поставя специален акцент върху рисунките и видео работите на Роземари Трокел.
