Да прочетем отново знакови стихотворения, които всеки съвременен българин трябва да знае!
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ
БЪЛГАРИН
Посвещавам с болка и гордост това стихотворение
на всички от моето родно село Хухла!
О, колко трудно е да бъдеш българин
във този край от Бог занемарен,
сред дивите му тилилейски хълмове
да бъдеш цял живот закрепостен.
И цял живот, наказан с участ клета,
с една почти безхлебна нищета,
да носиш тихо своята несрета
и свойта трудна българска съдба.
Да знаеш, че България е глуха
за теб, но пак да вярваш от сърце,
че тя започва винаги от Хухла,
а не започва от „Дондуков” две.
О, колко трудно е да си наказан
от Бог и цар в един забравен край.
Презрял нихилистичната съблазън,
да вярваш, че земята ти е рай.
И горд, изстрадал скръбната разруха
на днешната безродна свобода,
да кажеш: „Аз съм българин! От Хухла!
Всичко останало е суета!”
ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ
Европа – млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато във зора незазорена
загина рицарят Иван Шишман.
Европа плачеше за Жулиета,
Европа възклицаваше по Бах,
а с вълчи вой в тракийските полета
вървяха глутниците на Аллах.
Когато, обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун на пазара за робини,
гяурките вървяха пет за грош.
Когато тя строеше катедрали
и замъци – във зимния Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтънлъ Стоян;
въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави
и всъщност си остана непревзета
Страната на хайдушките орли.
А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.
Със кремъклия пушка, с проста сопа,
със камък и стрела от бучиниш
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж.
