На 15 януари се навършват 126 години от раждането на един истински феномен в българската култура: ГЕО МИЛЕВ (1895 -1925) – поет, публицист, преводач, художник, издател, философ на изкуството. Да си припомним частица от неговото творчество…
Гео Милев
Голова моя – темный фонарь с перебитыми стеклами.
Саша Черный
ГЛАВАТА МИ –
кървав фенер с разтрошени стъкла,
загубен през вятър и дъжд, и мъгла
в полунощни поля.
Аз умирам под кота 506
и възкръсвам в Берлин и Париж.
Няма век, няма час – има Днес!
Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,
о шпага! разкъсала мрежа от кървави капки
сред мрака –
и в мрака
бог сляп ги
събира и мълком повежда към прежния призрак…
О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех
– замръзнала, каменна, вечна и зла –
изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет:
пред тъмния просек Едип –
загубен през вятър и дъжд, и мъгла.
Гео Милев
Ад (откъс)
І
“ОСТАВЕТЕ ТУК ВСЯКА НАДЕЖДА!” –
писа нявга ръката на Данте
над вратата на ада.
Данте беше andante
– и разнищваше мъдра пророческа прежда
през цялата древна и нова световна история:
Данте беше andante:
страх и терор без надежда.
Ний сме presto.
Галоп.
Първия скок
изпреварен от втория
(злочесто
салтомортале
на вси грехове
раздрали
жестоко
с отрова
плътта и душата).
Ний се раждаме в ада
– готово –
там.
Ний не идем отвън
като Данте през сън –
живота ни цял е
там
жупел и плам.
Девет спирали
– кръг подир кръг –
девет кръга
от мъка,
от плен
и угнетение
– всеки ден –
безспир си въртят
в деветорно въртение:
и ний
носим се шеметно
– изстрел от божия лък –
там, дето ний сме родени:
в ада.
Перото ми трепетно
страда,
отпада
без мощ
пред всегдашния, страшния ужас на ада,
който трябва аз днес да опиша.
На помощ!
вожд
Вергилий.
Септември (откъс)
2
Нощта се разсипа във блясъци
по върховете.
Слънчогледите
погледнаха слънцето!
Зората от сън се
пробуди
сред гръм от картечници:
От далечните
склонове
– удар след удар –
заплющяха
луди
куршуми – олово.
Топове
като зинали слонове
зареваха…
Трепет и страх.
Слънчогледите паднаха в прах.
3
Глас народен:
Глас божи
С хиляди ножа
прободен
народ –
затъпен
унижен –
по-нищ и от просяк,
останал
без мозък
без нерви –
въстана
из мрака тревожен
на своя живот –
и писа със своите кърви:
СВОБОДЕН!
Глава първа:
Септември.
– Глас народен –
– Глас божи –
О Боже!
подкрепяй свещеното дело
на грубите черни ръце:
влей смелост
в нашето гърмящо сърце:
Не искаш ти никого роб –
и ето – кълнеме се в нашия гроб –
ще възкресим ний човека
свободен в света.
Пред нас е смъртта –
о нека!
но отвъд:
там цъфти Ханаан
от Правдата обетован
нам –
вечна пролет на живия блян…
Вярваме! Знаем! Желаеме го!
С нами Бог!
5
Народа въстана –
– с чук
в ръката,
обсипан със сажди, искри и сгурия,
– със сърп сред полята,
просмукан от влага и студ:
хора на черния труд
с безглаголно търпение –
(не гении
таланти
протестанти
оратори
агитатори
фабриканти
въздухоплаватели
педанти
писатели
генерали
съдържатели
на локали
музиканти
и черносотници)
А
селяци
работници
груби простаци
безимотни
неграмотни
профани
хулигани
глигани
– скот като скот:
хиляди
маса
народ;
хиляди вери
– вяра в народний възход,
хиляди воли
– воля за светъл живот,
хиляди диви сърца
– и огън във всяко сърце,
хиляди черни ръце
– в червения кръг на простора
издигнали с устрем нагоре
червени
знамена
развени
високо
широко
над цялата в трепет и смут разлюляна страна
на бурята яростен плод:
Хиляди –
Маса –
народ.
За ГЕО МИЛЕВ:
Пабло Неруда: „Много поети са умирали, изтезавани заради живота и творчеството си… Великият български поет Гео Милев е убит само защото е написал една поема, която преведох с жар и обич”.
