60 години живопис – юбилейна изложба на Валентин Дончевски

Накъсаните спомени са достатъчен материал за конструиране на огромни духовни пространства. Даже и манипулирана, същността ни може да излъчва любовна градивност в протуберансите на Космоса.

Човешката същност е границата или точката, отделяща ни или приближаваща две огромни морета, изявена иреалност в плоскостта на екран, в който се самоонагледява и самоизгражда като парадигма.

Човекът – уникален, фантастичен, звярът с три шестици, любимото дете, играчка, продължение, ученик в карантинна реалност   , отражение, животно с душа, променлива вселена, жалко подобие на абсолюта, велико бъдещо проявление, лъжа, истина и лъжеистина, роб и Бог, божествен, блуден, бавен, банален, безкраен, безподобен, белязан, безмерен и много още…

Оплетен с много Гордиеви възли. Три от тях – кои сме, къде сме и къде отиваме?

Никога няма да разберем. Защото ако разберем, филмът ще се свлече от прожекционния екран като змийска кожа и трансмутацията, станала явност ще се превърне в малко черно джудже, засмукало в черната си дупка светлина с плътността на ядрена бомба с горящ фитил, граничещ изригването на ново начало.

Това се опитах да изразя като художник, чрез смесване на фотодокументалистика и колажи от български черги в моите разнопосочни пластични експерименти през годините.

В. Дончевски