ДЕЯН ЕНЕВ: “Романът „Боинг-747“ разказва за 14-те години емиграция на главния герой в Канада. Разказът е безподобно правдив – с толкова хумор и горчилка едновременно, че от време на време, докато четеш, започваш буквално да цвилиш от смях; и почти веднага, само един параграф по-долу, да търсиш дяволската песъчинка в окото си. Мозаечната структура на повествованието служи като много здрава арматура за различните сюжетни линии, които отвъд свръхреалистичната рамка на скиталчествата, захващането с различни професии, отвъд желанието да провериш от какъв материал си направен, изследват големите категории на оцеляването, на самотата, на носталгията, на корените, на синовността и на бащинството. В този смисъл романът „Боинг-747“ може да се разглежда и като наръчник за оцеляване, и като енциклопедия на емигрантската участ, но и като своеобразен поетичен дневник за пътя на младостта към старостта”.
In memoriam: Виктор Дяков
Внезапно почина писателят Виктор Дяков
Текст: Пламен Анакиев
Както съобщи с дълбоко прискърбие съпругата му Мария, на 25 срещу 26 декември е починал писателят Виктор Цаков – Дяков. Напуснал е живота в сън, с усмивката си на чувствителен интелектуалец и артистичен бохем, какъвто ще го помним винаги. Чрез писателския си дебют през 2015 г. Виктор утвърди името си сред най-високите наши литературни дарования, публикувайки автобиографичния си философско-приключенски роман „Боинг-747”. Книгата спечели най-ценната и истинска награда – възторжената оценка на хиляди читатели, като само през 2020 г. претърпя три издания!
В годината, която сега изпращаме, Виктор подари на ценителите на добрата литература и сборника с разкази и новели „Мемоарите на един призрак” – също достоен труд, разпалил още повече публичния интерес към писателя.
В архива на Виктор остават няколко интригуващи киносценария, театрални пиеси, още разкази, пътеписи, документална публицистика, мемоарни етюди…
Виктор Цаков – Дяков е роден през 1960 г. в Плевен. Завършва Английската гимназия в София и специалността философия в Софийския университет. След дипломирането си работи като журналист във в. „Кооперативно село”. В края на 1989 г. емигрира в Канада, където престоява 14 години, работейки какво ли не. Завърнал се у нас, живееше скромно, но щастливо със семейството си, сплотено от съпругата му Мария.
