Кой ще закрие българската култура или защо българските културни дейци не носят “Прада”

Коментар на поета Любомир Чернев
Публикуваме без редакторска намеса.

Много хубав филм гледах преди малко. “Дяволът носи Прада”. Който го е гледал знае за какво става въпрос. Аз обаче се питам какво носят хората от държавните институции, от които зависи развитието на българската култура. Душите им са облечени в собствените им ограничени представи за собственото им малко величие и собственото им голямо значение, да не вярваш.

Това, в общи линии са хора, от които нищо не зависи. Независимо от постовете, които заемат. Дали си министър, директор, началник на отдел, шеф на държавен музей или някоя друга държавна културна институция, няма никакво значение. Значение има само, че ти отговаряш за българската култура, ама всъщност въобще не ти пука за нея. Защото, ако ти пукаше, никога нямаше да се съгласиш да заемеш този пост. На тези постове се назначават само послушни хора, които само ще изпълняват, ще получават и нищо и никога няма да поискат и няма да направят. Българската култура е в трагично състояние. Нея просто почти я няма.

Каквото и да правим хората, които по някакъв начин я създаваме, към момента няма почти никакъв смисъл да продължаваме. Единственият начин да се случи нещо хубаво е да накараме държавата да промени своето отношение към културата на България. За съжаление, не можем да се облечем в “Прада”, защото една книга струва пет-десет лева, един билет за театър или за концерт струва десет-двадесет лева, а един тоалет на “Прада” струва от хиляда до десетки хиляди лева. Другият унищожител на българската култура са българските медии – телевизионни, електронни и печатни. С много малки изключения, които, слава богу, ги има. Та тези медии – унищожители, слугуват освен на управляващите, също и естествено на своите собственици. А на собствениците на тези медии културата обикновено им е в …кобура. И им дреме на халтурата.

Тук става въпрос и за българските държавни медии, по дяволите. Тези медии почти не отразяван нищо, свързано с българската култура. А ако го отразяват го правят обикновено едностранчиво и некадърно. Например – никоя българска медия, освен една, не отрази на място премиерата по случай издаването на първата българска поетична антология със стихотворения на съвременни български поети, посветена на великия български поет Пейо Яворов, която беше издадена от издателство “Български писател” с помощта на министерството на културата. То оставаше министерството да не направи малък жест и за Яворов.

Българската култура не е закрита все още, защото у нас, макар и дяволът да носи американски и други пачки в конвертируеми валути, тези, които ги получават са прекалено некадърни дори да закрият и затрият нещо, което вече почти го няма. Амин!