Френският писател Франк Тилие прави своя дебют на българския пазар с романа „Имало едно време… два пъти“, издаван от „Ентусиаст“. Мрачна и потискаща атмосфера, тайно общество с ужасяващи практики, провокиращи персонажи и разследване, което отвежда читателите до най-тъмните кътчета на човешкото съзнание – Тилие се нарежда сред безспорните майстори на криминалния роман.
Франк Тилие е известен писател и сценарист в родната си Франция. Преди да започне да пише, работи като компютърен инженер в продължение на 10 години. Първият му роман, „Синдром Е“, е публикуван в САЩ. Романите му са носители на десетки литературни награди и са филмирани неколкократно. За да направи историите си възможно най-реалистични, Тилие посвещава поне шест месеца за проучване на информация по темите, които иска да разгледа – интервюира лекари, следователи, юристи, за да има възможност да създаде напълно достоверен и въздействащ роман.
В едно от най-успешните си заглавия „Имало едно време… два пъти“ авторът ни среща със седемнайсетгодишната Жули. Момичето изчезва през 2008 г., оставяйки една-единствена следа – велосипеда си, подпрян на дърво в гората. Това нещастие разтърсва Сагас, малко градче в планината, и смазва психически бащата на момичето – лейтенантa от жандармерията Габриел Москато, който започва разследване колкото безнадеждно, толкова и задълбочено и напрегнато.
В стремежа си да разбере какво се е случило с дъщеря му, един ден той се завръща в Сагас и се озовава в хотел „Фалез“, където Жули е работила лятото, преди да изчезне. Собственикът му дава достъп до регистъра на гостите и го настанява в стая 29 на втория етаж. Изтощен, Москато заспива и се буди посред нощ от силен шум – нещо се блъска в прозорците. Навън валят мъртви птици. Но това не е единственият странен факт. Габриел се оказва в стая 7 на партера на хотела. Объркан, той отива на рецепцията да изясни случилото се и там научава, че годината е 2020-a и са минали 12 години от изчезването на дъщеря му. Години, от които той няма никакъв спомен…
