Безкрайните пространства на спомена
Ако трябва накратко да определя изложбата, която Иван Димов представя, то е „безкрайните пространства на спомена“. И живописта му от последната година и акварелите от последните десет години го затвърждават като художник, който превърна в патент на своето изкуство изтънчената си сетивност, богатата цветна палитра, особеното третиране на светлината, която озарява разпръснатите в картината различни предмети от детския спомен.
Запазил учудването от света, Иван Димов е разгърнал чрез творбите си неговия спомен за божественото време на детството. Този, който решетката на времето е пресяла в живота му и е запазила от него само това, което е реалната днес представа за него.
Привидно плоскостно-декоративните композиции съдържат различни пластове от пътеките на подсъзнанието, от което всеки активира своя ярък спомен като знаков по пътя на живота. За Иван Димов това е стълбата, по която се извисяваш, но и пропадаш в бездната на живота, прозореца, през който наблюдаваш градината на детството – с оградата, тогава плет от драки, дворът с цветните лехи и бели акации, купите сено и диканята, този вълшебен предмет, с който политаш за първи път, завъртайки се на хармана и ябълката, този привлекателен и коварен плод на изкушението и познанието.
Чудя се как е възможно в деструкцията на нашето време да запазиш чистотата на детското сетивно възприятие, до степен да го обожествиш – нещо, което е направил Иван Димов в своята изложба. Остава само да му завиждаме благородно за този негов ненакърним свят, изпълнен със светлина и надежда. Една от картините си е нарекъл „Далечна близост“, а може би именно тя е разковничето, което поддържа духа му силен и сетивата ненакърнени и до днес.
проф. Аксиния Джурова
Изложбата в галерия “Арте” ще бъде открита на 20-и март /сряда/ от 18.00 ч., София, ул. “Бузлуджа” № 31 и ще продължи до 6 април 2019 г.
