Заключени мечти
Прозорецът е пуст и мрачен –
ту дъжд вали, ту слънце се показва.
Опустели улици, въздух непрозрачен
и сякаш Бог отгоре ни наказва.
И заразата пълзи, разяжда
душите, дробовете и сърцата,
погубва нашите съдби,
руши мечтите на децата –
заключени във стаята мечти.
А детските сълзѝ не утоляват жажда –
жаждата за слънчеви лъчи…
—————————————————————
Пролетта навън със утрото цъфти,
облечена във слънчеви одежди.
А кой ще върне детските усмивки –
след месец, два, години… може би? –
Заключени във стаята надежди.
Ангел Симеонов
