Иван ГРАНИТСКИ
Щях да избухна в хомеричен смях като прочетох анкетата на вестник „Литературен вестник“ (бр. 42/19.25.12.2018), ако тя не беше не само смешна и позорна, но и крайно контрапродуктивна. Очевидно омразата, заслепението, малограмотността на тези симпатяги, на които се плаща, е прекалена и превишава всякакви граници. Затова реших да кажа две думи като коментар на анкетата.
Първо, тя показва, че създателите й не само не желаят и не могат да направят обективен анализ на литературните факти и явления през изтеклата година, но имат повредено, да не кажа инфернално, контрапродуктивно, развратено съзнание, защото разсъждават в посока, несъответстваща на естетическата йерархия на ценностите, ако говорим за книги и техните автори, тъй като именно за това иде реч.
Изненадах се, че нашият приятел Михаил Неделчев, който иначе има вкус, анализирал е проникновено Яворов и други наши големи поети, изтъква като едва ли не главен акцент в литературната география и панорамата на изтеклата година книгата на Петър Чухов, която предизвика (интелигентните читатели знаят) пошъл скандал около наградата на името на Иван Пейчев. Мишо Неделчев не би трябвало да хвали книга и стихове, които нямат нищо общо с духа и философията на Иван Пейчев. Но явно се е объркал.
Второ, което е по-важно според мен, наградата, присъдена след два поредни скандала, по недостоен начин, свързан с извънлитературни съображения, бе дадена на Петър Чухов за естетически непълноценни стихотворения. Членовете на журито, а именно: председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, литературният критик Панко Анчев, професор Симеон Янев и моята скромна особа, предложиха за наградата блестящата поетеса Валентина Радинска.
Колкото до Петър Чухов, той е човек със скромни възможности, а случаят със съответната награда беше контрапродуктивен, защото другите, които участваха в журито – Добрин Добрев, Пламен Шуликов, Антонин Горчев и представителя на Община Шумен бяха водени от извънлитературни идеи и принципи. И нарушиха йерархията на естетическите ценности. Но, псевдополитическият, корпоративният и манипулативният подход надделяха и наградата бе връчена на Петър Чухов за скандалните стихотворения. Самият факт, че възниква спор по този повод е удивителен и показателен. Това показва, че хората, с които ние спорим, уви, не оценяват естетическата йерархия на ценностите, идеологиите – лява, дясна, центристка, в случая не работят. Не могат да се дават награди на името на Иван Пейчев или на Иван Динков за стихотворение, което не отговаря на философията и духа на авторите.
Разбира се, това е детайл, фрагмент, скоба от общия спор за литературното наследство, което е главният проблем. И тук критиката, споровете, в които участва Съюзът на българските писатели, заедно с неговия ръководител – интелигентният поет Боян Ангелов, не бяха за една или друга награда, за един или друг автор, а за фундаментални ценности, принципи, цели. Опонентите спорят със Съюза на българските писатели и го упрекват, че е консервативен и че вестникът „Словото днес“ е изостанал и традиционен, но нямат елементарни естетически и художествени, както и политически аргументи. И въпреки ламентациите на поклонниците на Сорос и Отворено общество, неолибералите и псевдопостмодернистите, те се провалят с гръм и трясък в Европа, а и в любезното Отечество.
Надявам се възложителите на тези мокри поръчки в „Литературен вестник“ и други техни издания да се стреснат, да се озаптят и да видят реалната ситуация и да спрат да говорят глупости. Най-лесно е те да бъдат опровергани именно поради глупотевичните им, неаргументирани, неестетически издържани аргументи, с които се опитват да плюят Съюза на българските писатели и онези автори, които полагат усилия да разговарят интелигентно с тях през годините.
