Една от темите, по която си струва да се разсъждава и да се пишат анализи е кризата в съответствието на модела на развитие от прехода на новите условия. Един от най-силните примери е, че имаме ниски и спадащи равнища на безработица, при ръст на броя на незаетите места, а работодателите не вдигат заплати. Това с ниската производителност на труда като оправдание да го оставим за началните училища.
Истинският проблем, че основният бизнес модел у нас – бизсен кейса – разчита на евтина работна сила и на къса верига на добавената стойност, най-вече вътрешно базирана.
Този тип бизнес постепенно ще загива или загнива, а той е достатъчно масов за да се отрази като динамика и върху общите тенденции в икономика и общество..
Лошото е, че в очакване на “справедливия минимум” на заплащане – който постоянно расте – много от формално мотивираните от заплащане хора – като стоят дълго време извън активна заетост ще се дисквалифицират и превърнат в постоянно незаета маса.
Именно липсата на квалифицирана работна ръка е основна пречка пред икономическото развитие на страната. Това с привличането на етническите българи е несериозно.
При смяната на модела от “евтина” към “квалифицирана” работна ръка много хора ще пострадат. Държавата може да направи доста – но няма да го направи.
С удоволствие ще приема предложения за разработване на темата. Няма нужда от индоктринация по темата – нещата са по-сложни.
Илиян Василев
