Книга за жените, любовта и проверката на чувствата
Премиера на романа „Адамовото ребро“ от Оливера Николова (р. 1936), първата дама на съвременната македонска литература, се състоя в Културно-информационния център на Северна Македония. Събитието бе открито от посланика на страната – Агнеза Руси-Поповска. Книгата беше представена от издателката Светлана Янчева, редактора Елеонора Тодорова и преводача Мариян Петров. Изданието е на „Изида“.
Беше показано видеопослание на 88-годишната авторка, което тя изпрати до гостите на премиерата. „Едва след като написах книгата „Адамовото ребро“ осъзнах, че това всъщност е моето дълбоко търсене на себе си. Търсенето на себе си никога не минава без участието на другите, затова съм дълбоко благодарна на всички знайни и незнайни, съвременници и несъвременници, сънародници и несънародници.“ – пише Оливера Николова към българското издание.
В романа „Адамовото ребро“ една жена решава да живее според правилата на сърцето си, които неизбежно се сблъскват с правилата на обществото. Тя има своя собствена професионална независимост, работи като адвокат, но страстта ѝ е писането. В книгата, която пише, тя разказва за любовта на Тинка и Войдан, които сто години по-рано се борят с чувствата си. Тинка е омъжена, а Войдан е приятел на съпруга й. Историята, която описва в книгата си, я подтиква да осмисли собствения си живот и интимните си връзки. Тя има отношения с различни мъже, но не желае сериозна връзка, защото не вярва в любовта. Сега може би ще осъзнае, че до нея има мъж, който я обича, и тя може да изживее в реалността така желаната, но отхвърляна любов.
Оливера Николова следва тънката нишка между страданието и щастието, между нуждата да бъдеш с някого или с никого, да разпознаеш любовта, дори когато тя е в зародиш и скрита в ежедневието.
Това не е просто роман за Жената – Ева, създадена от реброто на Адам. Това е роман за жените и любовта, за обичта и притежаването, за проверката на чувствата… Някои чувства може да не водят до никъде, но има и такива, които отвеждат много далеч…
Темата за любовта между мъжа и жената е третирана по особено оригинален и специфичен начин. Авторката разгръща успоредно две истории, разположени в различни периоди – едната в началото на ХХ век, а другата – в края му, като същевременно ги преплита и ги допълва със собствените си спомени. Оливера Николова умело рисува метаморфозите на любовното чувство, което непрекъснато е в някакво търсене, като ни разкрива удивителните лица на това чувство: понякога то е обикновена биологична зависимост между двама души, понякога заблуда, понякога самоизтезание и измислици, понякога нужда всеки да бъде обичан, понякога потребност да се изпита любов чрез имитация на вече видяни любови, понякога стъписване пред големия въпрос защо някой, който обича, иска да изчезне за другия …
Оливера Николова (1936) е един от най-уважаваните автори в съвременната македонска литература. Творчеството й включва книги за деца, младежи и възрастни в различни жанрове – романи, разкази и пиеси. Романът й за деца „Зоки Поки“ е признат за съвременна класика и се изучава в македонските училища. Романите й за възрастни „Сказания за Ибн Пайко“, „Кадифеният покров“, „Куклите на Росица“ и „Кучето с тъжен поглед“ са спечелили най-големите литературни награди в страната. „Адамовото ребро“ е удостоен с наградата „Рациново признание“.
