Репортаж: Анжела Димчева
На представянето на новата поетична книга на Стефан Цанев „Небесна гледна точка” дойдоха повече от 200 почитатели на поезията в двора на Център за съвременно изкуство и библиотека – Бургас. В горещия 30 август 2023 г. те дълго аплодираха рецитала на поета и чакаха повече от час за автографи.
Събитието се водеше от литературния гид Светлозар Желев – директор на Националния център на книгата в НДК, който направи интересни препратки към други автори и към националните дебати за ролята на изкуството.
Г-н Димитър Николов – кмет на Община Бургас – приветства изключителния творец Стефан Цанев с думите: „Повечето от нас са възпитани с творчеството на Стефан Цанев – поет, драматург и писател. Позволявам си да не се съглася с тезата, че ние, българите, нямаме национален идеал, че нямаме духовни водачи. Напротив, един такъв духовен водач стои пред всички нас тази вечер. Обичаме го, уважаваме го и му вярваме! Искам да му благодаря, че се съгласи да гостува в нашия храм на знанието! Още от 6 декември миналата година си пожелах да ни гостува Стефан Цанев. Неговото присъствие в нашия град е благословия“.
Светлозар Желев изрази мнение, че благодарение на Димитър Николов Бургас наистина впечатлява и е пример затова как нещата се получават, когато работим заедно. Той разказа няколко спомени за срещата си с творчеството на Стефан Цанев и призна колко много се е повлиял от него.
В последвалия диалог между двамата се преплитаха спомени на поета от младостта му, срещите му с Христо Фотев, Кирил Дончев и други видни имена на културата. В изповедта на Стефан Цанев прозвуча неговата мъдрост: „Написах тази книга с пълното съзнание, че тя няма да зарадва хората. Тя е дълъг разговор с Бога… Днес българинът продължава да мисли за бита, но аз му казвам: „Вдигни очи към звездите!“. Когато бях ученик, един наш учител в Русенската гимназия ни преподаваше астрономия извън града – под открито небе нощем. И досега познавам над 50 съзвездия. Той беше силно повлиян от Айнщайн и ни казваше: „Вие ще пораснете, ще потънете в грижи, но винаги намирайте време да погледнете веднъж в месеца нагоре и се питайте какво представляват вашите стремежи, мечти и амбиции в сравнение с това, което е над нас. Сравнявайте се с великите неща, ако искате да имате стойност в живота“. Тази книга е продължение на думите на този мой учител. Даже преди време говорих с един министър на образованието по тази тема, но той ми се изсмя… А всъщност всяко дете трябва да има усет да се стреми към звездите. Електрическото осветление днес пречи на градските хора да виждат звездите… Заболи сме глави в земята и нещо още по-страшно – в някакви устройства… А колкото повече гледаш към звездите, те те парализират и се спускат над тебе. Човек мисли по друг начин, когато гледа нагоре. Ако днес съм станал поет, дължа го на тези звезди. Това ме спасява в старостта…“.
В рецитала на поета прозвучаха десетина стихотворения от новата книга „Небесна гледна точка“.
Толкова емоционална вечер Бургас отдавна не беше изживявал: носталгия, тъга, любов и копнеж се преплитаха в метафорично-философските послания, които един истински мъдрец изливаше в стихове.
Из „Небесна гледна точка“:
СТЕФАН ЦАНЕВ
ЖИТИЕ
Потъвам бавно в залеза на август –
като в застлан със пурпур гроб потъвам
и заедно със мен потъва всичко,
залязва цялата Вселена.
И трудно ми е да си ида изведнъж,
не само с мене си ще се прощавам –
Исус и Юда бях, апостолът Йоан,
Сократ и Жанна д’Арк, палачите им също;
поет, готов на смърт,
страхливец, скрит зад чужди драми,
и съдия (о, как обичах да съм съдия!);
убиеха ли ме,
или отровата като изпиех –
възкръсвах пак, вселявах се
във кожите на патриарси и царе,
на проститутки и светици,
на фанатици и на еретици,
на мравки и на богове
На Бога бях окото –
в душите ви надзъртах!
Живях аз сто живота
и чакат ме сто смърти…
Потъвам бавно в залеза на август –
като в застлан със пурпур гроб потъвам
и заедно със мен залязва всичко,
угасва цялата Вселена.
