Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 година
Несправедливите решения на Берлинския конгрес от 01 (13) юли 1878 г. предизвикват съпротива във всички български земи. Най-активна е Източна Румелия, която се стреми към обединение с Княжество България.
През април 1880 г. Константин Величков и Димитър Наумов от Източна Румелия пристигат в София на преговори с правителството. Взема се решение Княжеството да се заеме с дипломатическата подговка, а дейците от автономната област с вътрешната организация за съединението.
На 17 и 18 май 1880 г. в Сливен се създава Централен таен комитет с председател Константин Величков. В Лондон е изпратена мисия за сондиране на мнение по българския въпрос.
В началото на 1884 г. консерваторите от Източна Румелия изпращат до Великите сили делегация, водена от Иван Гешов и Христо Христов, но тя е посрещната хладно.
Турските насилия в началото на 1885 г. дават нов тласък на движението. На 10 февруари в Пловдив се създава Таен революционен македонски комитет – по-късно преобразуван в Български таен централен революционен комитет с председател Захарий Стоянов.
БТЦРК използва опита на БРЦК от Букурещ. Из цяла Южна България се създават местни комитети в тясна връзка с македонските дружества от Княжеството. Провеждат се митинги, демонстрации, излизат чети. Скоро се осъзнава, че не е време за въстание в Македония.
На 25 и 26 юли 1885 г. на съвещание в с. Дермендере (сега с. Първенец, Пловдивско) БТЦРК решава да се пристъпи към съединение с Княжеството под егидата на княз Александър Батенберг.
За делото са привлечени и офицерите майор Данаил Николаев, майор Райчо Николов, майор Димитър Филов и др. Изготвя се план за превземане на Пловдив.
Борбата започват панагюрци и БТЦРК призовава за незабавни действия. Хиляди въстаници от Пазарджик, Чирпан, Асеновградско се устремяват към Пловдив.
Въоръженият отряд на Продан Тишков (Чардафон) с развято знаме на Съединението, ушито лично от годеницата му Недялка Шилева, се насочва от с. Голямо Конаре (днес гр. Съединение) към Пловдив.
В ранната утрин на 06 септември 1885 г. въстаниците и войската, начело с майор Данаил Николаев, арестуват областния управител Гавраил Кръстевич, който възкликва: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!”.
Съставено е ново правителство от д-р Георги Странски, което официално обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
На 08 септември 1885 г. в Пловдив пристига княз Александър Батенберг, посрещнат с бурни овации.
Предстои международно признаване и защита на Съединението, затова новото правителство въвежда военно положение и мобилизация.
През есента на 1885 г. България спасява Съединението чрез блестящи победи в Сръбско-българската война.
Значение на Съединението
То е едно от малкото безспорни събития в новата българска история. Българите без чужда помощ, сами, успяха да отхвърлят едно от най-унизителните ограничителни постановления на Берлинския договор. Актът на 6 септември съедини традициите на националноосвободителното движение и възможностите на модерната буржоазна държава. Първата стъпка към националното обединение беше направена. Съединението е и един от малкото случаи, когато енергията на целия български народ бе насочена към осъществяването на една цел. Съединението увеличи наполовина територията и населението на Княжество България, превърна го в най-голямата християнска държава на юг от р. Дунав, разшири възможностите му за икономическо развитие. Същевременно Съединението предложи модел за разрешаването на българския национален въпрос в бъдеще – модел, към който щяха да се връщат българските държавници, когато търсеха разрешение на македонския проблем.
Честит празник!
История на България
