В този специален ден за всички, които обичат и пишат поезия сме подбрали няколко интересни творци …
Хорхе Карера Андраде (1903-1978)
Eквадорският поет и дипломат е автор на очерци по история на културата на Еквадор, пътеписи и публицистични есета, както и на литературнокритически творби. Kонсул е в Перу, Франция, Япония и САЩ. По-късно става посланик във Венецуела, Великобритания, Никарагуа, Франция, Белгия, Нидерландия. Работи още в ООН и ЮНЕСКО. Застава на поста външен министър на Еквадор от 1966 до 1967 г. Превежда френски поети и руски автори.
СЪВРЕМЕННА ИСТОРИЯ
В шест сутринта димът се събужда
и непрекъснато сочи с ръка посоката на вятъра.
Пейките консервират замразения сън на бедняка,
витрините на магазините вземат улицата в плен
и я продават заедно с плодовете, бутилките
и морските миди.
Децата събират хлябове и звезди
на своите траурни плочи за писане,
и автомобилите се носят, не знаейки,
че камъкът на всеки завой чака знак от съдбата.
Словесна картечница,
пишещата машинка стреля по невидимия часови – звънеца.
Наковалните раздробяват звънкия сън на подковите,
а шевните машини ускоряват сърцебиенето на неомъжените жени
сред въртящия се прибой на материята.
Вечерта откарва голям вързоп от слънцето в трамвая.Безработните гледат небето като кошница с ябълки.Полковете на студа
разпръсват групите на бедняците и скитниците.Продавачът на риба, продавачите на вестници
и човекът, който смила небето със своята латерна,
си подават един на друг ръце в часа за вечеря
в клоаките и под мишниците на мостовете,
където отпадъците изобразяват градина
и консервните кутии изплезват език.
Сенките им растат по-високо от островърхите керемидени покриви
и малко по малко покриват града, пътищата, близките полета,
докато не задушат в гърдите си образа на вселената.
прев. Георги Ангелов
Хулио Кортасар (1914-1984)
Аржентинският писател и поет е представител на направлението магически реализъм и автор на няколко експериментални романа, както и на множество разкази. Противопоставя се на перонисткия режим и през 1951 г. се възползва от отпуснатата му от френското правителство стипендия и емигрира във Франция, където остава до края на живота си. Там работи като преводач за ЮНЕСКО. Освен това превежда и художествена литература. През 60-те години Кортасар активно се ангажира с левичарските възгледи, като подкрепя Кубинската революция, сандинисткото правителство в Никарагуа и борбата за човешки права в Латинска Америка.
Поема
Обичам те по вежда, по коса, препирам се за теб по
коридори
страшно бели, там се разиграват пръски светлина,
оспорвам те на всяко име и те изтръгвам нежно като
белег,
в косите ти полагам пепелта от мълния и лентите,
заспали във дъжда.
Не желая да имаш форма, да бъдеш точно
онова, което следва зад ръката ти,
тъй като водата, погледни водата и лъвовете,
когато се разтварят в захарта на баснята,
и жестовете, тази архитектура на нищото,
запалват лампичките си посред самата среща.
И всяко утре е дъска, върху която те измислям и рисувам,
готов да те изтрия, не си такава, нито с тази права
коса, с тази усмивка.
Търся цялостта ти, ръба на чашата, където виното е
и луна, и огледало,
търся онази линия, която кара някой мъж да затрепери
в галерията на музея.
Освен това – обичам те и има време, а е и студено.
Гъсеницата
Работата
води до имане.
Да се трудим, бедни ми поети!
И гъсеницата с мъки непрестанни
става пеперуда пъстроцветна.
Конят
Ще
те яздят моите мечти, литвай като птица,
с кочияш – съдбата ми на златна колесница,
нека тя вместо юзди да дърпа лудо
стиховете ми, в поезията чудо.
Дивият заек
Не
бъди ти сластен и страхлив
като влюбен или заек див.
Но умът ти нека бъде неизменно
като зайка, дето все е бременна.
Слонът
Както
слонът с бивни се представя
и аз имам в моята уста имане.
Мъртъв пурпур! Аз купувам слава,
плащам си със думи във замяна.
Бухалът
Сърцето
бедно като бухал бди –
то не заспива, бие, не престава,
кръвта пулсира, плам бушува във гърди –
на тези, дето ме обичат, слава!
Ибисът
Да,
в сенките земни аз слизам.
О, сигурна смърт ни е писана!
Мъртъв римлянин – тягостен израз!
От бреговете на Нил идва ибис.
Ракът
Несигурност,
утеха мирна,
със тебе двамата във крак
се движим все така неспирно
назад по пътя, като рак.
Гийом Аполинер
Людмила Христова, превод от френски
