„При вас е хубаво и евтино, а в Китай не става така хубаво и евтино“
В годината, в която отбелязват 70 години от установяването на дипломатическите си връзки, България и Китай издигнаха отношенията си на ниво стратегическо партньорство. Как това ще се отрази на китайските инвестиции в България?
В светлината на забавящия се глобален икономически растеж, трябва да съживим духа на сътрудничеството, тъй като сме пътници в една лодка, казва китайският премиер Ли Къцян. Има ли обаче място за България в инвестиционната лодка на Китай? На този етап цифрите показват, че сме по-скоро зад борда. Защото за последните 10 години китайските инвестиции у нас са едва 105 милиона евро на фона на милиардите, вложени в проекти в държави от Югоизточна Европа, включително в съседни страни като Гърция и Сърбия.
Страната ни остава непозната територия върху инвестиционната карта на втората икономика в света, но се надява ситуацията да се промени. България разчита на геостратегическото си положение – на фона на стратегията на китайския президент Си Цзинпин за „Новия път на коприната“, който трябва да осигури бърз и евтин достъп на китайските стоки до пазарите на Запад срещу инвестиции в инфраструктурни проекти. Освен това, преди седмица България и Китай издигнаха отношенията си на ниво стратегическо партньорство, а китайският президент Си Цзинпин призова:
„Ние трябва да използваме тази голяма възможност в променящата се икономическа ситуация, да развиваме нашето партньорство и да дадем нов стимул за развитието на отношенията ни“.
Българският бизнес все още чака сериозни китайски инвестиции у нас
Това минава през осъществяването на няколко проекта. Страната ни настоява за пряка въздушна линия София-Пекин. Ключ към стимулиране на финансовите потоци е китайска банка да открие офис в България. София иска у нас да бъде изграден и българо-китайски център за научни изследвания и иновации.
Вярва ли бизнесът в политически призиви? Въпреки рекордния брой срещи последната година и близо 30 икономически форума само у нас, сериозни китайски инвестиции в България все още няма, признава председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов.
Макар и оптимист, че в момента най-голямата китайска банка, която е и трета в световен мащаб, проучва възможностите да открие офис у нас, той посочи:
„Мисля, че стигна информацията за възможностите, които България предлага като място за инвестиции до най-важните институции в Китай, които вземат решенията, до най-големите фирми в държавния сектор, които са започнали доста плахо да разглеждат България като място за търговия и инвестиции. Интерес има, те разглеждат и въпроса за чисто китайска индустриална зона“
„Биоземеделие, култура, туризъм и съответно – вината“ – това са областите, в които Ли Я Джюн, вижда възможности за общи българо-китайски проекти. Свързан е със страната ни повече от 30 години. Завършил е българска филология в Софийския университет „Свети Климент Орхидски“. От осем години има бизнес с България. В момента е търговски представител на източната китайска провинция Хъбей, с население 75 милиона души и брутен вътрешен продукт от 500 млрд. долара за миналата година. Компанията на Ли Я Джюн търгува с България, откъдето внася стоки за над един милион долара годишно. През 2011 година започнал с внос на българско вино. Постепенно фирмата му разширила гамата от продукти:
„При вас е хубаво и евтино, а в Китай не става така хубаво и евтино“
Ли смята, че условията за бизнес с България са добри. В Китай страната ни е позната с постиженията си във футбола и художествената гимнастика. Известна е с киселото мляко, розовото масло и с козметичните си продукти, но за милиардния китайски пазар – България има нужда от повече реклама:
„Повече информация за вас, тук хората не ви знаем много“
Добрите контакти са едно от условията, за да има китайски инвестиции в България, смята Тиан Шиуонг, която работи в Пекин в Министерството на търговията:
„Първо, ние нямаме директен полет (между двете страни). И после – трябва да има по-хубави проекти. Сега много хора проучват българския пазар и чакат по-добри проекти.
Китайски компании искат да инвестират в строителството, в търговски центрове и в производство на текстил, обяснява Ли“
„Има интерес към България, защото е евтино“
Въпреки, че китайският бизнес иска да вложи парите си, България остава далеч от положителния резултат. Според Ли Я Джюн една от причините за това е страхът на китайския бизнес от промяна в държавната политика у нас.
На противоположно мнение е Тиан Шиуонг. Липсата на китайски инвестиции в България няма нищо общо със страха на държавните компании, че нямат гаранции за вложенията си у нас.
Причината да няма големи китайски инвестиции у нас, според Цветан Симеонов:
„Липсата на добра администрация, електронно правителство, разбира се. И другата – дефектите в правосъдната система“
Има ли място за България в лодката на китайските инвеститори, питам търговския представител на провинция Хъбей и представителката на Министерството на търговията в Пекин:
„Не може да няма, зависи от държавната политика“, каза Ли.
„Мисля, че има, ние сме партньори, винаги сме добри и близки приятели и винаги сме заедно“, посочва Тиан Шиуонг.
Въпреки че както гласи една китайска мъдрост, „Когато пресичаш реката, трябва да опипваш със стъпала камъните по дъното“. А тази мъдрост важи и за влагането на китайски пари при добри приятели.
Източник: БТА, БНР
