Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Обичан и мразен, осмиван и възхваляван, споменаван със страх или с носталгия… Това е Тодор Живков, управлявал България цели 35 години.
Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова. От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва прогимназия в Правец през 1939 г. и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. След това се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена, като участъков лекар, неговата съпруга Мара Малеева.
В продължение на 35 г. (в периода от 1954 до 1989 г.) оглавява, управляващата Българска комунистическа партия (БКП), заема централни ръководни длъжности, председател на Министерския съвет (1962–1971) и председател на Държавния съвет на Народна република България (8 юли 1971 – 17 ноември 1989).
На 4 март 1954 г. е избран за първи секретар на ЦК на БКП на мястото на дотогавашния партиен водач, генерален секретар Вълко Червенков. По-късно (1981) неговата длъжност първи секретар е преименувана на генерален секретар. Той е министър-председател на България в 70-то (1962–1966) и 71-то (1966–1971) правителства — втори по продължителност период на този пост в българската история след Станко Тодоров. От приемането на Конституцията през 1971 до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т.е. фактически държавен глава.
За 100-годишнината от рождения ден на Тодор Живков пред дома му в Правец беше открит паметник. Всяка година в родния му град се събират хора, за да празнуват.
Ето и някои култови реплики от него:
“Времето е ваше, но всичко друго е наше!”
“До 9. ІХ. 1944 г., тази паметна дата, българският народ се намираше на ръба на една бездънна пропаст! След девети той направи съдбоносната крачка напред!”
“Откривам новия завод за вело… за вело… Абе за колелета!”
“Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса.”
“Аз работех като преводач – превеждах овците от един хълм към друг…”
“Тази година – завод за полупроводници. Догодина – за цели проводници!”
“Браво на атмосферното налягане!”
“Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари.”
“Добър журналист е тоя, който пише не това, което се говори, а това, което трябва.”
“Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има мат’риал за митингова демонстрация (демокрация)!”
“Това е политиката – да се слееш с народа.”
“Че как да не успее Русия с нейните природни богатства, те имат повече залежи от Менделеевата таблица…”
“Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.”
“Това е, подчертавам, качествено нова демокрация, при която всичко ще бъде изборно, ще става така както реши стопанинът. Дали един работник ще бъде член на бригада или не, ще решат нейните членове. Ясно е, че те никога няма да приемат лентяи и некадърници, защото трябва да работят заради тях. И в институтите никой няма да държи хора без научни качества, но поради едни или други причини попаднали там. И така ще бъде във всички сфери, в обществените организации, по целия фронт.” – “Реч пред Х конгрес на Българските професионални съюзи” (стенографски запис), 9 април 1987 г.
