Подписка за връщане имотите на царската фамилия

ДО

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Подписка

за връщане имотите на царската фамилия

Съдбата на царските имоти в Република България няма само правни аспекти. Тя има морални аспекти и същностни символични измерения. Царските имоти не са обикновена частна собственост, те са знаци на институционално достойнство, израз на исторически континюитет.

Да припомним, че монархическата институция е в сърцевината на възстановената българска държавност след Освобождението. Тя играе важна роля в политическия и в обществения живот на държавата. Близо седем десетилетия тя въплъщава символния авторитет на българската държава.

Респектът към традицията и уважението към институциите са мерило за зрелостта на едно общество, за мъдростта на Държавата. България няма да стане по-богата с една къща или с една гора. Тя обаче ще стане символично по-бедна ако за пореден път докаже, че насилието и отмъщението са по-важни от съпричастието към човешката драма и уважението към традицията.

В правен аспект одържавяването на имотите на наследниците на царете Фердинанд и Борис III е извършено на основание Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 01.01.1947 година. С решение на Конституционния съд на Р. България
№ 12 от 4.06.1998 г. по конституционно дело № 13/1998 г.-ДВ, бр. 66 от 10.06.1998 г., Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници е обявен за противоконституционен.

Този закон противоречи не само на Конституцията на Република България от
1991 г., но и на Конституцията, действала при неговото издаване, както и на законите, уреждащи правото на собственост и защитата на собствеността в България към 01.01.1947 г. /Законът за отменяване на всички закони, издадени преди 09.09.1944 г. е от 20.10.1951 г./. Безспорно е противоречието на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници и с принципите на Европейската конвенция за правата на човека и на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН.

С реституционните закони, приети след 1991 г., се възстанови или се даде възможност на лицата, от които са отнети или на техните наследници,да бъде възстановено правото на собственост върху имоти, одържавени след 1946 г. Наследниците на царете Фердинанд и Борис III бяха лишени от тази възможност поради това че специалният Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници не попада в обхвата на нито един от реституционните закони. Създаден е юридически прецедент, по силата на който от обхвата на реституцията се изключват определени лица не поради това, че им е било отнето имущество, а поради особеното им правно положение на наследници на бившите български царе.

С този подход един незаконен по начина на приемането му и противоправен според съдържанието и целите, които си поставя, юридически акт на отнемане на собственост,се потвърждава и узаконява чрез бездействието на българските институции и в нарушение на принципа на равнопоставеност на правните субекти, уреден в Конституцията. Допуска се принципно неравенство при реституция на противоправно одържавено имущество между лицата, които не са наследници на българските царе от Третото българско царство и наследниците на тези царе.

Единствената по наше мнение законова възможност за изпълнение на решение
№ 12/1998 г. на КС съобразно чл. 151, ал. 2 от Конституцията е да бъде отменен противоконституционният Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници като със закона за отмяната му изрично се предвиди, че се възстановяват само имотите, описани като лични на царя и като лични имоти на други членове на царското семейство  съгласно Заповед № 56 от 3.VІІІ.1946 г. на министър-председателя Кимон Георгиев. С цел гарантиране на правната сигурност и авторитета на институциите считаме за уместно с изричен текст в допълнителни или в преходни и заключителни разпоредби да бъдат потвърдени всички административни актове, издадени до датата на закона за отмяна на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, с които се е извършило предаване на имоти на бившите царе Фердинанд и Борис III на техните наследници, както и да се предвиди, че за предадените им преди приемането на реституционния закон имоти, наследниците на бившите царе Фердинанд и Борис III не дължат обезщетение за ползване на държавата.

Настояваме за справедливост и мъдрост при решаването на тези така наболели за днешното българско общество въпроси. Историята помни провалите и охотно повтаря грешките. Но народите вървят напред чрез силата на благородството, способността за прошка и следване на целите, които ги единят, а не ги разединяват.

  1. Ангел Симеонов

2. Боян Ангелов

3. проф. Валери Стефанов

      4. проф. Андрей Пантев
      5. Рупен Крикорян
      6. Вежди Рашидов
      7. проф. Валентин Старчев
      8. проф. Георги Марков
      9. проф. Георги Костов
    10. акад. Антон Дончев
    11. Силвия Кацарова
    12. акад. Стефан Воденичаров
    13. акад. Крум Дамянов
    14. Иван Гарелов
    15. Емил Стойчев