Автор –ИВАН ВЛАДИСЛАВОВ
Българските обичаи са носители на национална идентичност, а корените им търсим в далечното минало, здраво преплетени с историята и християнската религия. През годините наследените традиции се пазят и обогатяват, като доказателството за това днес е богатият културен календар, който включва десетки международни и национални фестивали и събори.
А къде, освен на традиционен събор, можеш да усетиш тръпката и атмосферата на традиционната култура и да се насладиш на истински празник. Опиянен от песни, свирни, танци и подплатен от достатъчно количество домашни вино и ракия (не е задължително), осезаемо усещаш и се насищаш с автентичен български фолклор.
Събори (или сборове) и празници на населеното място има всяко село и град в България, но големите и популярни фестивали на народното творчество, с годините се превръщат в притегателен център и за много чужденци.
За популяризирането на едно такова събитие медийната подкрепа е от изключително значение, а за съхранението и социализирането му е нужна целенасочена държавна културна политика. Ето 10 от по-големите и популярни събори и фестивали на народното творчество, избрани от пъстрата национална палитра.
1. Национален събор на българското народно творчество „Копривщица“
Съборът води началото си от 1965 година и популяризира българския народен фолклор, като събира на едно място певчески и танцови ансамбли от цялата страна. Фестивалът се провежда през пет години в местността Войводенец и има конкурсен характер. Всички участващи трябва да представят програми, основани на фолклора от областта, от която идват. В събора участват още свирачи, разказвачи на народни предания, групи за народни обичаи и др. Интересен факт е, че сред участниците има и чуждестранни групи, пресъздаващи български народни танци и обичаи. Организатори на националния събор са Министерството на културата и община Копривщица.
2. Национален фолклорен събор „Рожен“
Съборът се провежда през август на всеки четири години и с времето се е утвърдил като най-голямата сцена на родопската песен. Роженският събор има над стогодишна традиция, а първият събор е организиран през 1898 г. Именно тук през 1961 г. Валя Балканска изпява космическата „Излел е Дельо хайдутин“. Днес символ на събора е самобитният гайдарски оркестър „Сто каба гайди“. Съборът продължава два дни. Открива се с химна на Родопите „Бела съм, бела, юначе“ под съпровода на „Стоте гайди“. Кулминацията на надпяването е галаспектакълът „Звезден Рожен“ във вечерта на първия ден.
3. Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“ – Перник
Събитието e най-авторитетната в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Той популяризира достигнали до днес варианти на древна ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсната си програма фестивалът е среща и надпревара на живите й носители, най-популярни с наименованията “сурвакари“ и “кукери“. Фестивалът се организира от Община Перник от 1966 г., a oт 1985 г. има статут на международен. През 1995 г. Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове, а от 2008 г. Международният фестивал на маскарадните игри се провежда ежегодно. Най-зрелищният и атрактивен елемент е двудневното състезателно дефиле на маскарадни групи от страната и чужбина. Традиционно във фестивалната надпревара участват около 5 000 души в над 90 маскарадни групи от всички етнографски райони на България и гости от Европа, Азия и Африка.
4. Традиционен събор „Пирин пее“
Организира се от 1962 г. и благодарение на него, през годините популярност придобиват уникалните мъжки песни от Банско, женските песни „на високо“ от село Долен и Сатовча, традициите на зурната и тъпана и т.н. Концертите на фолклорните изпълнители и състави се провеждат на всяка четна година в живописната разложка местност „Предела“. Според организаторите съборът „Пирин пее“ не е фестивал, а движение за издирване, съхранение и популяризиране на изворни народни песни и традиции. На събитието се показват и могат да се видят образци на народната песен, танц, обреди, занаяти, народен инструментариум, удивителните костюми и накити, везмо и шевици, религиозно-езическите вярвания и ритуали, цялата календарно-обредна система. Организатор на Събора на народното творчество „Пирин пее“ е Община Разлог и Областна администрация – Благоевград.
5. Международно гайдарско надсвирване село Гела
Първото гайдарско надсвирване стартира през 2002 г. на Илинденските поляни в смолянското село Гела. 
Целта на фестивала е да популяризира автентичния родопски фолклор. Надсвирването се провежда в три възрастови групи, като задължително условие за българските участници е изпълненията да са на каба гайда. Постепенно събитието добива достатъчно голяма популярност и прераства в международен форум. Регистрирани са чуждестранни изпълнители от Япония, Нидерлания, Унгария, Франция, Великобритания и Шотландия. Броят на участниците варира от 40 до 60 изпълнители на година. Най-малкият гайдар, участвал в надсвирването, е на 5 години, а най-възрастният – на 85 години.
6. Международен фолклорен фестивал Бургас
Фестивалът е снован през 1965 г., провежда се всяка година през август и е с международен статут. Организира се от Община Бургас под патронажа на кмета на града и под надслов „Да съхраним завещаното от нашите предци и го предадем на своите деца“. Обикновено събитието няма конкурсен характер и включва концерти на сцената на Летен театър Бургас, на открити естради (сцени), концерти в региона, празнични дефилета, научна сесия по проблемите на фолклора, изложба-базар на традиционни сувенири, демонстрация на народни занаяти.
7. Национален събор „Петрова нива“
На Петрова нива, в землището на с. Стоилово, през 1903 г. се е провело събранието, на което е решено да се вдигне въстание за присъединяване на Странджа, Одринска и Беломорска Тракия към България. Община Малко Търново е организатор на традиционния събор посветен на Илинденско-Преображенското въстание, където „Странджа пее“ и почита паметта на хората, които са дали живота си, за да се обединят.
8. Фестивалът на фолклорната носия Жеравна
Фондация “Българе“ съвместно с община Котел, кметство село Жеравна, “Сдружение за Жеравна“ и „Бона фиде“ обединиха усилията си и организират уникален фестивал, който може да се сравни само с машина на времето. По традиция събитието се провежда в седмицата след Голямa Богородица, в парк Добромерица край Жеравна и събира хиляди хора от всички краища на България, за да се веселят, пеят, свирят и танцуват. По време на фестивала може да видите български танци представени от професионални ансамбли, дошли от всички етнографски области на България. Единственото условие за желаещите да присъстват е задължително да са облечени с фолклорна носия (автентична, сценична или стилизирана). А за тези, които не разполагат с такава, на входа на фестивала се продават и отдават носии под наем.
9. Фолклорен събор „Златна гъдулка“ – Русе
Съборът e един от най-старите у нас форуми за традиционна култура и се организира от Община Русе. 
Провежда се в покрайнините на Русе, в местността около хижа „Приста“ на естествена амфитеатрална тераса и представя традиционното наследство на Русенския край, а в последно време и на цялата фолклорна област Средна Северна и Североизточна България. Фестивалът е с конкурсен характер и се провежда в два раздела: обработен фолклор (танцови състави, вокални групи, оркестри) и изворен фолклор (обичаи, свързани с годишния календар и семейството, певчески и инструментални групи, танцьори, певци, свирачи, разказвачи).
10. Международен фолклорен фестивал на инструменталните и танцови групи – Раднево
Провежда се през септември в градския парк на Раднево. Първото издание на фестивала датира от 1998 г. под името Международен фестивал на инструменталните групи. През годините на своето съществуване, той се оформя като фестивал на инструменталното и танцово изкуство. На неговата сцена са гостували инструментални групи и танцови ансамбли от Русия, Украйна, Турция, Полша, Швеция, Франция, Сърбия, Германия, Унгария, Грузия, Румъния, Гърция, Македония и др.
За повече информация за останалите събори, които се провеждат на територията на България: www.sabori.bg
Историк по образование, Иван няма нищо против да излиза от миналото и да хвърля по един поглед към бъдещето. Музика, кино, история, екзотични места за почивка… това са темите, за които той обича да разказва.
