2020 година ще протече под знака на сърдечната енергия на Любовта
С коледните и новогодишните празници все повече се засилва и нашето трепетно очакване за нещо ново, непознато и по-добро. И това е съвсем естествено, въпреки големите тежнения и нагнетявания на негативни енергии. Защото надеждата е в това че Бог направлява цялата еволюция и с всяка година тя се изкачва все по-високо към Него. Както и в това че тя се движи осъзнато от вложеното от Абсолюта в човека вечно Дихание, инспириращо ни да градим нови познания, нови ценности, развиващо събудена отговорност да избираме най-доброто за нашето време. Историята на нашето развитие показва, че имаме свободната воля дори да нарушим предзададената йерархия, водеща ни към единство с Бога, да изберем дисхармонията, но пък скъпата цена за това ни учи на оценъчност, на анализ, който води до синтез и най-вече развива в нас воля за дързост и обновление.Така ние хората, йерархираме в по-голяма степен на еволюция, взимайки си урок от грешките и поправяйки ги.
А дългоочакваната 2020, като една напрегната и силно преобразяваща година, ще ни даде, с нейните две двойки и със сбора им, даващ четворка. голямо поле за изява, за избор, за осъзнаване, за сериозни стъпки в посока трансформации към по-добро. Знае се от кабалата, че двойката е антагонизъм, борба мужду равни сили, но пък тя е и причина за движение. Затова се смята за необходима, защото представлява живота. С появата на числото 3, в тази борба се внася равновесието, което е умът, движението, съпротивлението, но с 4 идва съвършеният баланс, хармонията, твърдостта. Според древните кабалисти, 4 съдържа четирите елеманта/огън, въздух, вода, земя/. 4 е четириъгълникът, кубът, изображението на земята – числото на градежа. Често го свързват с кръста на разпятието, с мъки, страдания, но без тези изпитания нямаше да има и развитие. Питагорейците го смятали за свещено число, чрез което природата неоспоримо е изразила неизменните закони на хармонията.
2020 година ще бъде много специална, именно защото носи символа на двете събрани двойки /4/ – числото на висшия разум, на дълбоката мъдрост, според Кабала. Не случайно, 22 декември- зимното слънцестоене е най-древният празник, с който в древността е започвала Новата година. А тъй като нашият свят е огледален на Божествения, двете двойки се обръщат една срещу друга и формират сърце. Така че 2020 г. ще протече под знака на сърдечната енергия на Любовта. Затова ни предстои да се потопим изцяло в свещеното пространство на Сърцето, да чуем неговите послания, записани в Христовите скрижали, да се изпълним с неговата енергия, да родим новото духовно слънце в себе си. Да пресътворим физическото раждане на Новото Слънце като един вътрешен, сакрален акт на Новорождение и Пресътворение, да възлезем над тъмнината в себе си и да се настроим в синхрон със започващата велика трансформация за обновление на всички нива.
Американската писателка-психотерапевт, автор на книгите „Източно тяло, западен ум”, „Колелата на живота” и „Пътуване през седемте чакри”, вижда в източната система за чакрите архетип на цялостност и шаблон за преобразуване. А също и път за еволюционно развитие, който сега е стигнал до четвърта чакра (Aнaxaтa) – cвeщeният цeнтъp нa нaшeтo cъщecтвo, цeнтъpът нa Mocтa нa дъгaтa, cpeдoтoчиeтo нa нaшeтo пътyвaнe, даряващ ни с прекрасните си качества – любов, бaлaнc, съcтpaдaние. Даващ ни свободата да бъдем себе си и заради това да дадем своя принос към цялото, да постигнем равнище на усъвършенстване, надминаващо агресията и господството на трета чакра, да преминем към общуване и сътрудничество, към творчески решения и постигане на вътрешен мир. Към това отпраща и символът на сърдечната чакра – двата пресичащи се триъгълника на духа и материята, насочва към техния свещен брак, към единното проявление на Небето и Земята, към обещание за един нов свят, една нова епоха.
Санскритското наименование на сърдечната чакра /Anahata/ подсказва нейната тайна. Означава „звук”, произведен, без две неща да се ударят”. Означава още и „неповреден”. Но ако има сърдечни рани, те трябва да бъдат излекувани, та да може сърцето да се пробуди и да изпълни ролята си – да обича истински и да връща звуците на душата в дома им, в Целостта. Да постигне дълбок мир, не чрез автоконтрол, закони, строга дисциплина, а чрез дълбоко вътрешно оздравяване и един ден цял свят да чуе неговия неударен звук, а оръжията да бъдат претопени в плугове. И след хиляди години на очакване, на дисхармония, казва Е. Джудит, от неговия хор на хармонията, надигащ се от масите, да започне великото разгъване на еволюцията, курсът на творческия синтез и зазоряването на новата епоха, която ще бъде Века на Сърцето, в който любовта към властта ще премине към власт на любовта.
Към разкриването истинската същност на Любовта ни насочват и еврейските думи Ахад/Единение/ и Ахава/Любов/. Численият сбор и на двете се равнява на числото 13 – числото на вечната Любов. 13 е броят на Яков и синовете му, 13 са Иисус и неговите 12 апостоли. Много е важно и това, че сборът от цифрите му – 4 е сбор и от цифрите на 13. Не случайно, образът на Бога излъчва 13 лъча – по 4 от всяка страна на триъгълника и един на неговия връх – така обгръща 360 млрд. свята, както ни обръща внимание известният парапсихолог Александер в книгата си „Суперенциклопедия на тайствените науки”. Той е „човекът-загадка”, обобщил опита на човечеството в окултното познание, разкрил скритите тайни на езотеричното мислене, връзката на букви и числа с човешката съдба, известен е и с удивителните си предсказания. Александер напомня, че 4 съответства на свещеното име на Бога – IEBE /Йел/ – началото на живота и любовта. Но общият ключ на взаимодействието между думите и буквите, според него, се намира в йероглифическата и цифрова книга Таро/карта/, която е превръщала посветения кабалист в пророк. Александер смята, че Мойсей, който е пазел най-чистите тайнства на Египет, ги е скътал в своята книга Талмуда /устната традиция-закон, дадена му от Бог, като допълнение към Тората- първите 5 книги от Библията/, първо известна като Мишна, а после допълнена и наречена Талмуд, за да съхрани вярата, като предаде нейния ключ на поколенията.Талмудът, който се състои от книгите „Зохар, „Медраш” и двете „Хемари”, съдържа много кабалистични доктрини, затова Александер е склонен да вярва, че Кабалата води началото си именно от Мойсей, в това вярвал и Фабр д,Оливе. Сигурен е, че в течение на времето тя е претърпяла сериозни изменения и съкръщения, но и останалото до днес си заслужавало своето внимание. Особено съхраненото в нейната втора, символна част, съдържаща се в двете книги „Сефер Йецира”/Книга на сътворението – Маасе Берешит/ и „Зохар”/Сияние/, синтезираща разкритията под името „История на небесната колесница”/Маасе Меркава/.
Изходната точка за цялата кабала е 22-буквената еврейска азбука. Неслучайният ред на буквите се определя от положението на всяка от тях и от съотношението й към другите букви. Всички букви в нея произлизат от 9-та по ред буква „йод”, която символизира Отец /с нея се изписва първото име на Бога – Йехие, означава „Аз”, „винаги”, „началото и края”/.Първата буква от еврейската азбука „алеф” е образувана от 4 „йода”, противопоставени по двойки/4-те стихии/. „Йод” носи понятиен смисъл на показалец, планетата й е Козирог, картината й от Таро е Свинкс, а символичното й значение – Сполука.Но да видим коя е 4-та буква в еврейската азбука, която ще разкрие тайственото й влияние върху Новата 2020 година. Това е буквата Далет, с понятийно значение „Гръд”, с планета Юпитер, с картина в Таро „Кубичен камък” и със символно значение „Реализация”. Изводите се налагат от само себе си.
Според основанието на кабалата да изразява съотношенията между силите на йероглифа, числото и идеята, които могат да влияят чувствително и да привеждат в действие човешката воля, можем да проследим как ще влияе и четвъртото име на Бога /те са общо 10 – Йехие, Йел, Йехова, Йел, Йелоха, Йело, Тетраграматон, Йело,Шадай, Адонай/.Четвъртото име на Бога – Йел, съответстващо на четвъртия Сефирот – Хесед /те са общо 10 божествени канала, също и аспекти на Словото, участващи в създаването на света/ от Дървото на Живота, означава милосърдие, състрадание, великолепие, скиптър и дясната ръка. Йел, подчертава Александер, представлява разтваряне на Единицата-Начало, нейното изливане в пространството и времето, затова Йел е Изливащият, а името му влияе чрез членовете на „Господствата” от Ангелската йерархия на сферата на Юпитер и образува изображения и представи на телата, а така дава на хората и милосърдие, миротворна справедливост. “Господствата” са 4-та степен от Ангелската йерархия, описана от Дионисий Псевдоареопагит (VI в.), приета и от християнската Църква. Тя съдържа 9 чина: Серафими – братя на Любовта;
Херувими – братя на хармонията; Престоли (Тронове) – братя на волята;
Господства – братя на интелигентността и радостта; Сили – братя на движението и растенето; Власти – братя на външните форми и изкуствата;
Начала (Началства, Архаи) – братя на времето, състоянието и такта; Архангели – братя на огъня и топлината; Ангели (в тесния смисъл на понятието) – носители на живота и растителността. Интересното е, както подчертава Петър Дънов, че при следващата глобална планетарна трансформация, когато Земята ще се превъплъти като Юпитер, последния, десети ангелски чин ще заемат напредналите човешки души. Също и това, че всички ангелски йерархии в своята съвкупност образуват великия Космически Човек – Адам Кадмон в кабалистическото учение.
Много любопитно е и това че мистичният писател от 16-17 век Хенрих Кунрат, който свързал библейската теософия с идеите на кабала и херметическата философия и създал своята проникновена Кабалистическа карта, на всеки един от ангелските чинове помества една от 10-те Божи заповеди.Т. е. Ангелът, съответният Дух, „произнася” едно от наставленията на Божествения закон. Така четвъртата ангелска степен ни предава сега особено важната заповед: “Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките работи; а седмият ден е събота на Господа, Твоя Бог.” В Стария Завет, съботата, определена за почивка, покой, е чествана на седмия ден от седмицата – събота, във възпоменание на Божието сътворяване на света: („И в седмия ден Бог си почина от всичките Свои дела що извърши” – Изх. 2:2). Но в Новия завет, във времената на Апостолите, е дадено началото на честването на първия ден от седмицата – неделята за възпоменание на Христовото Възкресение. Но значението е едно – шест дни да бъдат прекарани в труд, посветени на заниманията, според призванието ни, но седмият ден да бъде посветен на служба на Бога, за свети дела и богоугодни дейности, посветени на душеспасение, молитви, просвещаване ума и сърцето в душеполезни учения, благочестиви разговори, оказване помощи на бедните, посещаване на болни и затворници, утешаване на скърбящи и всякакви други добри дела.
А сега да видим с коя карта на Таро ще е свързана 2020 година. Някои изследователи смятат Таро за дело на Хермес Трисмегист, наричан от египтяните Тот, съветник на бога Озирис, защото рисунките от картите са открити между колоните на древноегипетска галерия, по която са минавали послушниците на път към светилището. Други изследователи смятат, че са били пренесени до нас от арабите от Китай или Индия. Дори някои от символите на Таро се срещат в Омировата „Илиада” и са били гравирани върху щита на Ахил. Но най-много се свързват с тайните на цялото древно познание на Атлантида, което било предадено на египетските жреци от един спасил се мъдрец-атлант. То било закодирано в рисунки и гравирано на златна пластинка, известна като „Изумрудената скрижала”, даваща ключ за всички символистични адаптации на посветените. Тя се пазела в главния египетски храм, но след време попаднала в ръцете на един гадател-циганин, който я превръща в гадателен атрибут. Но значението на най-старите карти на света непрекъснато ще се преоткрива, защото са загадъчна частица от езотеричните знания на древните цивилизации. А пък кабалистите, казва Александер, твърдят, че Тарот/Таро/ предават символичната азбука, съдържаща всички тайни на тукашния и на отвъдния свят.
Великият френски драматург, музикант и окултист Фабър д,Оливе изследва в своя книга йероглифите на думата Т-а-р-о, като смята, че в основата на думата стои знакът „а”, изразяващ принципа, духа, идеята, после се нарежда „р”, означаващ самостоятелното, първоначално движение, а съединяването им „ар” е принципът на първичното движение и елементите, основите на света. След тях идва знакът „о” – духовната, интелектуалната светлина, разума, а съединени трите „аро” – означават осветените от разума, от познаването основите на света елементи на света. И цялото това знание е защитено от знака „т”, означаващ прикритие или убежище. Така с цялото име Таро се означава скритото знание за основите и тайните на света.
Днешните карти Таро са точна репродукция от европейските Таро от 15 век. Те са 78 на брой и съдържат две определени тестета, наречени Мажор аркан и Минор аркан. Второто тесте от 56 карти на Минор аркан са малките ключове, те отговарят на понятията каро, купа, пика и спатия от обикновените карти. Интересното за нас сега е също и това, че те се разделят на 4 основни цвята, по 14 аркана във всяка група/отговарят на 4-те елемента в природата – огън, вода, земя, въздух/. Т.е четворното деление на малките ключове, обяснява Александер, символизира четирите основни принципа или законите на четворката. Но тестето Мажорен аркан е по-важното, то съдържа 22 карти, всяка с номер и наименование и илюстрира живота на човека и преминаването му в отвъдното. Повечето карти Таро имат двояко значение – добро и лошо, затова значението им се тълкува в зависимост от мястото им в поредицата. Но техните символи понякога могат да се разглеждат и самостоятелно. Така например, ключът на 4-та карта в тестето „Император или Кубичен камък”, изобразяваща мъж с корона и с жезъл в ръка, седнал на своя трон, сиволизира властване над материалния свят – активното мъжко начало на завоевание и властване в материалния свят. Той представя производното, а не първобитното начало. В десния долен ъгъл на картата е изобразен орел, а краката на владетеля са скръстени във формата на кръст, т.е. посочва се закона на четворката. Числото на 4-я ключ е в значението на куба – материята, реакциите във физическия свят. Ръцете на владетеля и главата му в права линия представят форма на триъгълник над квадрат – т.е. господството на духа над материята.Триъгълникът над кръста пък в алхимията означава философската сяра /едно от означаванията на философския „камък”, каквото също е и философският живак/. Четвъртата карта Таро няма негативни страни, когато е в изправено положение, т.е., означава сила, постоянство, закрила, помощ, разум, убедителност, голяма личност. А когато е обърната надолу – благоволение, състрадание, авторитет, отстраняване на пречки и неприятели.
Лияна Фероли
