Уточняване на спорни събития и личности
За първи път
от 80 години историци от Северна Македония казват, че има Средновековна
българска държава. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи
Екатерина Захариева, визирайки и част от процесите, които започват в южната ни съседка,
свързани с историята.
* България и Северна Македония да честват
заедно цар Самуил
На 4-тото заседание на съвместната експертна комисия по историческите и образователните въпроси, в която участват български и македонски учени, двете страни са постигнали съгласие да предложат на правителствата да бъдат чествани съвместно цар Самуил, Св. Климент Охридски и Св. Наум “като забележителни личности в общата ни история от времето на средновековната българска държава”, споделя проф. Ангел Димитров.
Проф. Димитров е съпредседател на смесената комисия от българска страна. На въпрос дали неговите колеги в Скопие са готови да признаят, че цар Самуил е български цар, той отговори, че това твърдение фигурира в българското предложение, което вече е прието от комисията.
В следващата среща на комисия учените ще разгледат целия период на Средновековието до епохата на Възраждането. Основната част от бъдещата дискусия ще е за съдържанието на учебниците за това историческо време.
Проф. Димитров обаче не очаква тази година да има промени в учебниците, тъй като диалогът за тях още не е започнал.
Следващото заседание на комисията ще бъде в края на месец март. Според проф. Димитров най-труден за постигане на компромис ще бъде периодът около Втората световна война, тъй като интерпретацията на това време в Северна Македония е “силно идеологизирана” – “Ние просто смятаме, че трябва да започнем още на следващото заседание да разискваме за Илинденското въстание, за Гоце Делчев, за Даме Груев. И успоредно да свършим работата по учебниците, които третират миналото до XIX век, и да пристъпим към епохата на Българското Възраждане. Защото и Илинденското въстание, и Гоце Делчев, и Даме Груев, са деца на това историческо време”, завърши проф. Димитров.
* Историците на двете държави не могат все още да постигнат консенсус за съдържанието на учебниците
Направена е сериозна крачка напред по пътя за разграничаване на общата история между България и Северна Македония след четвъртата среща на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси, заяви доц. Наум Кайчев, заместник-председател на Съвместната комисия между България и Северна Македония.
„С колегите от Северна Македония успяхме да намерим общ език и постигнахме съгласие по темите за Средновековна история – ролята на Св. Климент Охридски, Св. Наум и цар Самуил в нашата обща история. Констатирахме важната роля на Средновековната българска държава, постигнахме консенсус, че те са част от общата ни история”
Историкът и преподавател в Софийския университет допълни, че имат разногласия със северно македонските им колеги по темата за учебниците.
„Така се получава, че на две поредни заседания вече не успяваме да разгледаме и изчистим въпросите по Средновековна история за основното образование – 5 и 6 клас. Имаше забележки и от двете страни”, допълни доц. Кайчев.
По думите му, северномакедонски историци са критикували работата на Съвместната комисия. „Имаше изказвания пред медии, свързани с обхвата на работа, имаше изказвания, че се занимаваме само с учебниците, докато това не е така. Важно е тези послания да бъдат изчистени”, заяви доц. Кайчев.
Доц. Кайчев заяви, че не очаква да се постигне пълно уеднаквяване на учебния материал в българските и северномакедонските учебници. Той добави, че комисията ще отправи препоръки към правителствата за корекции в някои тези.
„Например, делото на Св. Климент Охридски и Св. Наум Охридски не може да бъде разбрано извън това, че те работят, подпомагани от българската държава и княз Борис и цар Симеон. Това трудно може да бъде забелязано в учебниците на нашата югозападна съседка”, допълва историкът.
Източник: БНР, снимки:wikipedia
