Историческият връх Шипка ще посрещне хиляди българи
3-ти март е една от най-светлите и свещени дати в българската национална история.
На Трети март се прекланяме пред подвига на хилядите воини, отдали живота си в името на България. На този ден изразяваме своята почит към всички знайни и незнайни родолюбиви българи, допринесли за Освобождението.
Този ден е символ на свобода, национално самочувствие, на вярата, общата воля за единение, благодарение на която се преодоляват превратностите на времето и историята.
ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!
Историческият връх Шипка ще посрещне хиляди българи, които ще отдадат почит пред подвига и саможертвата на героите на Шипка и ще отбележат 141-ата годишнина от Освобождението на България.
Честването, в присъствието на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, ще започне в 11.00 ч. със заупокойна панихида, която ще бъде отслужена от Великотърновския митрополит Григорий.
Председателят на Народното събрание ще произнесе слово по повод националния празник, ще приеме строя на почетния караул и ще поднесе цветя на паметника на историческия връх.
Старозагорци отново ще изминат пътя-поклон до хълма „Бранителите на Стара Загора“ в шествие с националния флаг. 300-метровото знаме за поредна година ще бъде пренесено на ръце от военнослужещи от Втора механизирана бригада заедно с желаещите да застанат редом до тях старозагорци и гости на града.
Церемонията по издигане на Националното знаме на Република България ще започне в 11.00 ч. пред паметника на Незнайния воин в столицата. В 12.00 ч. ще се извърши тържествена смяна на почетния гвардейски караул пред официалния вход на сградата на Администрацията на президента.
Кулминацията на честванията ще бъде в София, където на площад „Народно събрание“ ще се състои тържествената заря-проверка.
Президентът и Върховен главнокомандващ на въоръжените сили Румен Радев ще приеме почетния строй на представителните части на Българската армия. От 19:30 ч. в зала „Концертна“ на Централния военен клуб ще се състои традиционният прием за 3-ти март, даван от държавния глава.
* Със саможертвата си българските опълченци и руските, румънските и финландските войници извоюваха правото на самостоятелно съществуване на нашата страна. А на нас – техните потомци, оставиха важния завет – да отстояваме тази свобода!
На 3-ти март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война /1877 г.-1878 г./ и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.
Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици.
От 1396 г. до 1878 г. България е част от Османската империя. В резултат на победата на Русия в Руско-турската война през 1877 г.-1878 г. страната придобива независимост.
На 3-ти март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя. От руска страна договорът е парафиран от граф Николай Игнатиев. По силата на договора България се превръща в най-голямата държава на Балканите. В нейните граници трябвало да се включат Южна Тракия (с достъп до Бяло море), цялата територия на Македония на югозапад и Добруджа на североизток. В западната част на страната е била включена източната част на днешна Сърбия.
През лятото на 1878 г. в Берлин, на конгреса на великите сили на Европа, по настояване на Австро-Унгария и Англия, Санстефанският мирен договор бил променен и границите на България – намалени. Няколко милиона българи остават извън своята независима държава. Това довежда до приемането на българската национална доктрина – обединението на разбитите български земи от Берлинския договор. За десетилетия напред историята на страната е тясно свързана с тази доктрина.
От 1888 г. 3-ти март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за Национален празник.
Източник: bTV, сники:Facebook
