Той е първият от трите големи празника, свързани с чудото на Възкресението, следван от Цветница и Великден
В народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбищата. По традиция се откъсват върбовите клонки, с които трябва да се окичат вратите на следващия ден – Цветница.
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.
Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и буенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването. Най-характерният български обичай на този ден е Лазаруването.
На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца и пари. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.
Буенек
В Източна и Южна България се прави буенек. Буенек се нарича както самото хоро, което играят лазарките, така и главната фигура – момата буенек. До Великден не се играят хора, затова буенекът представлява разтворено хоро. Мома буенек става някое мъжко момиче, смело и отворено. В Русенско буенека има ролята на младоженец и я наричат зет. Зетят има булка, 8-10-годишно момиченце, с було на главата. На кръста си момата буенек има колан с пафти, за който са накачени много разноцветни кърпи, наречени тестимали. На гърдите й са кръстосани два колана с пафти и по тях са закачени гердани с пари, които дрънкат при танца и. Буенекът носи дълга тояга, наречена клюнк. Буенекът, булката и останалите моми отиват насред село, където ираят хоро и пеят, а всички ги гледат. По време на танца си буенекът издърпва по една кърпа от колана си и я хвърля на някой възрастен мъж, който завързва пари в нея и я връща.
Връбница
На следващия ден се чества тържественото влизане на Исус в Йерусалим. В староеврейските книги пише, че народът дълго време ще бъде управляван от враговете си, но накрая ще дойде последният израилтянски цар, който ще влезе в града, възседнал магаре. Христос влязъл на магаре, а хората го приветствали като владетел с палмови клонки. У нас символиката им е пренесена върху върбовите клонки, затова и празникът освен Цветница се нарича Връбница. На Връбница, се прави кумиченето.
Кумичене
Лазарките се събират само в къщата на една от тях. Всяка носи със себе си обреден хляб, наречен кукла, колак или кравай, увит в кърпа. Всички заедно, в две редици, хванати през раменете, тръгват към близката река. През цялото време пеят, а като стигнат на реката играят хоро. Тук те ще се кумичат. Всяка мома изрязва с ножче залък от куклата си и го пуска върху дъсчица по водата. Момата, чийто залък изпревари всички други, става кумица. Някъде кумицата се избира и по старшинство.
Кумиченето може да стане и с венци от върба, при който девойките пускат венчетата си по реката. Тази, чиято китка пристигне първа, се обявява за кумица, а останалите й отдават почит през цялата година.
Едно време са вярвали, че докато не се кумичи една мома, може да я открадне змей. Затова на връщане от реката лазарките са успокоени, много весели и по-шумни.
Православната църква
отбелязва църковния
празник Лазаровден, който е с подвижна дата и винаги е в предпоследната събота
преди Великден.
НаЛазарова събота се
поставя начало на Пасхалното тържество. По време на св. Литургия на Лазаровден
Църквата прославя Христос като Възкресение и Живот, Който още преди Своите
страдания и смърт, с възкресяването на Лазар е утвърдил предобраза на всеобщото
възкресение на човечеството. Именно заради възкресяването на Лазар, Христос бил
прославен от народа като дългоочаквания Месия.
В календара на християнската църква празникът е свързан с един от
най-вълнуващите евангелски сюжети – на възкресението на Лазар, живял в град
Витания, близо до Йерусалим. Според евангелието, когато Спасителят е в земите
отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща,
възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на
благодарност за проявеното от него гостоприемство.
Според средновековни ръкописи, Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър. На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар. Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.
Имен ден празнуват: Лазар, Лазарица, Лъчезар, Лазо, Лалко, Лальо, Лалю, Лачо, Лазарина, Лазарка
Източник и снимки: БПЦ, Wikipedia
