“Времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме…”
Днес се навършват 146 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. Нека днес сведем глава и почетем паметта на този голям българин, дал живота си за нас! И както казва проф. Иван Стоянов: “Всеки българин, където и да е, носи в сърцето си Левски и всеки се гордее с неговата личност. Всички българи се прекланят пред паметта на Апостола, но мисля, че това не е достатъчно. Левски не ни е нужен като идол, а като човек, личност и пример…”
Какви качества притежаваше синът на Иван и Гина Кунчеви, че в съзнанието на поколения българи той заслужи правото да заема и продължава да заема най-високото място в националния ни пантеон? Откъде поучи той своето вдъхновение, как и с какво съумя да спечели доверието на цял един народ?
Левски беше и си остана най-невероятната, най-необяснената рожба на българската земя. Където и да го сложиш – все по-голям, с каквито и цветове да го изписваш – неговите човешки цветове все по-силни.
* Идеалът на Левски
Идеалът на Левски за целокупна и силна България изразяваше и продължава да изразява в най-съкровените въжделения на българите през цялата ни 14-вековна история. Апостола вярваше във възкресението на свободна България и посвети цялата си енергия на постигането на тази цел. Което е по-важно, че с конкретната си дейност по подготовка на националната революция, той предаде своята вяра на последователите си, накара ги да осъзнаят, че съдбата им е в собствените им ръце.
* Изграждането на вътрешната комитетска организация
При изключително трудни условия, под ежедневната заплаха да бъде разкрит от тайната полиция на падишаха, само за две-три години Дякона Левски съумява да направи нещо, което никой преди и след него не успява да постигне – да спечели сърцата и умовете на стотици съмишленици и по такъв начин да създаде една широка, стройна и конспиративна структура разпростряла се из по-важните от стратегическа гледна точка селища на Мизия, Тракия, Македония и Добруджа. Васил Левски превърна революцията в общонародно дело, той успява да постигне това в момент, когато вниманието на българите е раздвоено между духовната и политическата свобода, когато една част от елита на нацията отхвърля въоръжената борба и по примера на черковното движение обвързва решаването на българския политически въпрос с мирните средства, с Танзиматските реформи, а друга част – в лицето на емиграцията, убедено защитава необходимостта от външна подкрепа.
- Саможертвата не е само думи, но и дела
Нетленната харизма на Апостола е неговата необикновена личност. С цялата си революционна дейност той беше и продължава да бъде пример за това какви качества трябва да притежава големият политически лидер. Левски не притежава университетски дипломи, но трудният му житейски път го беше научил, че за да поведеш цял един народ на заколение, по пътя на собствената му Голгота, е нужно не само да имаш визия за това какво трябва и как трябва да се направи, но и с личния си пример да покажеш, че това, за което зовеш, е наистина постижимо, че саможертвата не е само думи, но и дела, че да ръководиш означава и да носиш отговорност.
- Идеите на Левски за бъдещия свят
Представите на Апостола за бъдещето на свободна България очертават един нов, непознат и бленуван от всички българи свят, свят на истинната демократска република, на справедливостта и на равенството пред закона, в който няма да бъдеш преследван за политическите си идеи или за религиозните си вярвания, свят, в който независимо от етническия си произход всички ще имат равни права и задължения, равни шансове и възможности за изява.
Защото за себе си той не искаше нищо – стигаше му да види онази България – свободната, демократичната, републиката на чистите идеали. Можем ли да бъдем наследници на Левски, когато днес толкова много искаме за себе си и толкова малко за Отечеството.
Днес Дякона отново се изправя пред нас и колкото повече годините ни отдалечават от него, толкова той ни придърпва към себе си и отново изрича своето страшно:
ПОКЛОН АПОСТОЛЕ!
Източник: НМ “Васил Левски”- Карлово
