Снимка: Черно и бяло
Румен Статков: ”Моята мечта и послание към хората е да обърнат поглед към себе си и да творят с любов”
Любезно и учтиво Румен Статков приема поканата за разговор в столичното НЧ”Димчо Дебелянов-1960”.
Мястото е подходящо за разговор на тема творчество, духовност, традиции, талант, работа с деца и бъдещето на обществото ни. Известният художник споделя,че децата се учат на изкуство когато имат подходяща среда и условия, когато им се даде възможност да осъзнаят, че създават творчество и трябва да се грижат за него. Има идея да открие детска школа по изобразително изкуство,където заедно с преподаването на рисуване, ще се водят занимания по история и ще се изучават български традиции. Румен Статков е изразявал многократно привързаността си към децата. Автор е на над 20 творби за деца. Между тях приказките за „Анко белята” и „Златната ябълка” в нов вариант. През септември т.г. Статков участва на Първата национална изложба на комикса в България в СБХ пак на детска тематика.
Художникът е автор на човечето Начко-символ на БСП от началото на 90-те години. Това е нововъведение в политическата реклама, казва той. И обяснява,че Начко спечелил много хора, заради зареждането с положителна енергия. Припомня,че е родоначалник на политическия шарж през 90-те години на миналия век. „ Това е психологически портрет на един човек, който трябва да бъде наблюдаван много внимателно, да се акцентира на специфични неща в неговия характер и визия,но да има баланс, който не бива да прекрачва границата”, споделя Статков. Първият му шарж е на Андрей Луканов, после на Желю Желев, Иван Костов, Тодор Живков. Като видял рисунката, Живков похвалил Статков и одобрително прибавил: „ Браво бе, аз съм” и се подписал на нея. Художникът е събрал над 800 шаржа сред, които на Бил и Хилари Клинтън, Хавиер Солана, генерал Уесли Кларк, Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Михаил Горбачов, Жак Ширак. Някои от тях са отпечатани в пресата.
Преди време Румен Статков се обърнал към институциите да се оформи и отпечата книга с авторските му шаржове, заради поколенията. По този повод той е на мнение,че колекцията му представлява историята на прехода на България и трябва да бъде издадена. Всичките усилия били напразни. Идеята била отхвърлена и никой не се поинтересувал от намеренията на художника.
ЧиБ: Г-н Статков, как един художник измерва обема на творчеството си?
РС: Не съм броил картините си, но притежавам общо 13 живописни цикъла. Имам цикъл само с картини на животни, с картини на плодове, цикъл „Жените на света”, портретите на световноизвестни личности, имам и цикъл „Природни стихии” – портрет на морето, вълната, огъня, камъка, водата, есента. Цикълът „Между небето и земята”, също „Каменната книга на България”, „Скрита непреходност” – цикъл, където дух и материя са събрани в едно. „Капризен вихър от щрихи” стига до пълна абстракция – само философия и енергия на едно място и нищо повече. Тук е застъпена идеята , че можеш да направиш невидимата линия, откъдето е минала душата или случката, и да я превърнеш в онази дума, която говори чисто философски за енергията на човека. Една творческа интрига и закачка с колегата Делакроа, който казва,че „Никъде в живописта няма линии. Всичко е пластика, обем, пространство.”
ЧиБ: Трудно ли се разделяте с любимите си творби?
РС: Всички картини на един художник са като деца, а при мен те са като детска градина. В един цикъл имам средно около 9-11 картини, така че това наистина е една детска градина, но измежду тях винаги си избираш по нещо любимо. Такъв е случаят с цикъла „Небето целува водата”. Това беше картина, която аз бях обърнал обратно, едно останало платно. Нарисувах го буквално в края на серията „Между небето и земята” и то нямаше дори да участва в изложба. След няколко дни, като го видях – приседнах. Тази картина има много интересна история. Тя обиколи едва ли не целия свят, беше се загубила по летищата, пътувала до Африка…Имам една картина, наречена „Аз виждам”. В нея е нарисуван като елемент един червен шал. Необичайното е,че където и да отидеш, все те гледа. Тя ми е много любима. Мога да изброя и още десетки картини и да кажа,че от всеки цикъл имам любима картина. Благодарен съм на българина, който отделя пари, за да купува картини, така че аз да мога да създам всичко това. Акт на благотворителност е картината „Българската Коледа”, която рисувах на сцената на Народния театър и после стана официална коледна марка на Български пощи.
ЧиБ: Казвате,че у нас няма добри условия за творците. И страдате по тази причина. Не видяхте ли изход в друга държава?
РС: Имал съм възможност да работя по света. Но съм убеден,че никой не може да твори така добре, както в родината си. За мен поне е така. Смятам,че културата се крепи на твореца, който трябва да създава. И оттук нататък да действат продуценти, критици, изкуствоведи. Но така изредените специалисти ги няма в България. Или са оскъдно малко. Общините и институциите не търсят авторите, не ги издирват, държат се абсолютно безразлично към културата и творческите дейности. От опит ви го казвам….
ЧиБ: Няма ли нещо с което да се похвалите? Хората на изкуството сте и малко суетни…
РС: Мога да се похваля, че съм единственият художник у нас, който три пъти си подава молба за членство към в СБХ и не е приет. Сега вече и това не ме интересува. Някак е унизително за мен като творец и личност. Говорите за хвалба, моята хвалба е че това, което правя е плод на голям труд и много знание за света.
ЧиБ: Лутаме ли се в безкрайния път да търсим равновесната точка и да съхраним хубавите неща в себе си?
РС: Пътят ни минава през много лутания, грешки и добри намерения. Когато печелиш, не знаеш какво губиш. И обратното. Аз може би съм спечелил духовно равновесие, а съм загубил материално такова. Не това ме притеснява. Монетата “Алчност” има две страни. Днешната човешка алчност убива целия свят. Парите изяждат нациите, водят до войни, убийства,насилие. Колкото повече богатства притежаваш, ще имаш по-големи проблеми. Философията ми е да давам колкото мога повече на хората. Човечеството трябва да разбере,че трябва да си помагаме и всеки да върши онова,което може и умее.
ЧиБ: Колегите Ви солидарни ли са с Вас?
РС: Да, има такива. Ние сме интересно съсловие, разделено на много групички.Това е нормално защото има групички, които не живеят тук, има които пътуват,има такива, чиито родители преди време са успели да просперират и сега чедата им гледат от друга позиция. Независимо от това дали Господ им е дал, или не. Има групички,които тичат по държавни институции, има хора, които искат да създават изкуство ,но не могат. Има много посредственост,има хора, които не са изучили правилата на рисуването, но са се докоснали до възможностите на новото забогатяло време и създават галерии,които приличат на кинкалерии. Ами, рядко мога да посоча галерия където да се обяснява на хората името на автора, историята на творбата, така както е по света. Колегите сме сбор от хиляди групи, разделени по между си. Липсва единна национална култура, нещо което да извадиш от дълбините на българина от неговото минало,което да е носител на голяма мъдраст и да бъде сътворено в изкуството. При нас има и голяма завист, когато човек успее в дадена област. Сега около моята особа се мълчи. Колега ми казва,че това било на хубаво,защото съм направил нещо. Да видим…Винаги съм твърдял, че„Големият Българският творец” това сме всички ние заедно и слава Богу с нашите различия.
ЧиБ: От кого се учите на мъдрост?
РС: Покойният велик режисьор Рангел Вълчанов казваше толкова истини. Той даваше уроци на живо и като актьор в живота. Казваше мъдрости,но кой ги е чул. Думи казани тихичко и ненатрапчиво. Мои учители и примери в живота са Кольо Фичето, Захари Зограф, Рембранд, Да Винчи, Гоя, Домие, Делакроа, Дюрер… и най-важното – Всеки ден се уча от всичко и от всички.
Във всяко време има мъдрост, срещат се доброто и лошото. Въпросът е доброто да надделява. Държавата ,това сме ние. За жалост ние сами си пречим. Злобни сме към кадърните хора,завиждаме, пречим. Но,пък това като се изсипе на главата ти, ставаш по-недостижим и независим. Важно е талантът да го носиш в себе си. Въпрос на търпение да издържиш. Разума трябва да дойде отгоре, да прощаваш на хората за тяхната простотия и алчност. Цял живот съм бил един щастлив човек, който се радва на природата и хората. Чудя се накъде бързат хората и работят по 30 неща, без да са завършили и едно качествено и докрай.
ЧиБ: Кое Ви носи щастие? Връщате ли се към детските си преживявания в Бургас?
РС: Често деца ми ме връщат към спомените. И те рисуват като всички деца на една голяма дъска вкъщи..
Сава, който е на шест години и половина рисува на различни теми,бързо схваща и има желание за нови неща. Ясена е вече голяма и току –що приета във Франската гимназия. Тя е от четящите млади хора и е доста разумен човек за годините си.
Моята майка е открила огромното ми желание да рисувам когато съм бил на три години. Вуйчо ми е бил самоук художник и всички в моя роден град са го знаели като талантлив майстор на четката. Той също е забелязал влечението ми, дори се учудвал,че една невинна картинка на пиле или пате може да бъде нарисувана като от голям човек. Като дете съм бил бъбрив и за да млъкна поне за малко, майка ми е подавала лист и молив и така съм преставал да говоря, унесен в собственото си произведение. Всичко било като игра,но и сериозна подготовка, защото вече в училище през междучасията рисувах рисунките на съучениците си. Оказах се първи приет,без връзки в Художествената гимназия в София, благодарение на едномесечните уроци при голямия педагог г-жа Попова. Приемането ми в Художествената академия обаче стана едва на петата година. Много роднини,много сериозни връзкари, много номенклатура,ужас.Тогава канидидатствахме 300 души за десет места. А днес кандидатите са значително по-малко….
ЧиБ: Научих, че сте си направил подарък за 50-годишния юбилей преди година.Творческа прищявка ли е това?
РС: За годишнината си организирах три изложби и си направих специален подарък. Нарисувах картина, която е страница от „Каменната книга на България”и я дарих на НДК. Дарението ми бе по повод 30 години от създаването на НДК, 1700г. от издаването на Сердикийския едикт и 1330г от създаването на българската държава. Картината е за всички българи. По същото време юбиляри се оказаха Теодоси Спасов и Ивайло Крайчовски. Заедно сътворихме аудио- визуална сюита на тема за България с представяне на 70 мои картини по музика на Теодоси Спасов. И 70 картини от “Между небето и земята” с музика на Ивайло Крайчовски. Събитието не беше отразено в нито една медия. Не получих и документ за дарителство от НДК. Благодаря им. Както и на Столичната община за уникалния портрет на” Св.София”, който дарих по повод 100 години София. Благодаря им за жеста. По това време направих три поредни изложби в София,Варна и Бургас. Тогава галеристите споделиха с мен,че никога не са виждали толкова много одухотворени посетители и ценители на изкуството. Това ми беше най-голямата награда. За това съм щастлив и това ме съхранява.
ЧиБ: Ваши колеги казват,че с каквото се захванете го правите докрай и качествено. Вярно ли е, че сам сте направил своята мансарда в жилището си?
РС: Когато се създава е за всички нас. Отговорност, в която влагаш послание, умения и раздаваш любов. Уважението към създаваното е и уважение към всички. Вижте, всичко онова,което може да се създаде, смея да кажа че го мога. Строителството е сложен процес, има правила,има различни материали. У нас повечето са пишман- строители, затова и направеното от тях се руши и няма съвремеменен облик. Реших да са захвана с терасата в жилището си в” Овча купел” и я направих. Получи се едно просторно място за творчество,размисли и срещи с приятели.
ЧиБ: За какво мечтае Румен Статков?
РС: Да мога да рисувам повече. Да виждам повече хора, които да създават с необходимата задълбоченост ,в името на културата. Мечтая да дойдат хора, които да имат морал и държавническо мислене, хора, които да мислят за всичко, не да крадат. Да не крета нашето образование, здравеопазване и култура.
Моята мечта и послание към хората е да обърнат поглед към себе си! Ако имат възможност да правят каквото искат с любов. Ако е възможно. Защото сме свидетели на рухването на ценностите, на алчност, на чудовищни войни и самоубийството на човека заради материалното. Дай Боже да сме по-близо до природата с техника и технологии в ръка,но с разума, който да създава и гради. Иска ми се да награждаваме хората за сътвореното и да покажем истинския образ на родната култура.
От НЧ”Димчо Дебелянов-1960” поканиха Румен Статков да бъде техен гост и да създадат съвместен проект за обучение на деца в областта на изобразителното изкуство!
Източник: Черно и бяло
