Федерацията на потребителите в България като първа и автентична потребителска организация в България 27 годиин всеотдайно защитава правата на българските потребители във всички области на обществено-икиномичесикя живот, в т.ч. и в областта на туризма. В тази връзка се запознахме в детайли предложените от Министерството на туризма промени в Закона за туризма.
С тревога констатираме, че се предлагат промени, които извън всякакво съмнение ще доведат до разрушаване на добре изградени работещи връзки между различните организации и структури, защитаващи интересите на българския потребител. Нещо повече, ще разбият добре работещата система за потребителски надзор.
Според нас Министерството на туризма следва да изготвя и провежда държавната политика в туризма в тясно сътрудничество с браншовите и потребителски организации. В противен случай отрасълът няма как да се развива. Всички останали интереси – фискални, потребителски, екологични и други, следва разбира се да бъдат отчетени в справедлива степен, но не могат да заемат водещо място при разработването на държавната политика за развитие на отрасъла. Единствено туристическият бранш, който носи в най-висока степен финансовия риск, който прави най-значителните инвестиции в отрасъла и който е в най-непосредствен контакт с клиентите и ежедневно се сблъсква с всички проблеми на тази специфична стопанска дейност, може да даде най-адекватни насоки за проблемите, които следва да бъдат решавани и за начините за тяхното разрешаване, така че туризмът да заеме полагащото му се място на водещ отрасъл в българската икономика. От тази гледна точка, възлагането на контролни правомощия на Министерство на туризма, които са насочени към защитата на правата и интересите на потребителите, залага същностно противоречие и конфликт в начините на упражняване на основните функции на това ведомство и пречи както на текущата дейност, така и на стратегическите цели, които Министерството е призвано да формулира и отстоява. Взаимодействието на всякакво ниво с браншовите туристически организации, координацията на дейността на държавните органи, разработването на стратегическите за развитието на отрасъла документи, осигуряването на необходимото съдействие от страна на потребителските организации и други звена на гражданското общество. Това следва да бъде основната дейност и задача на министерство на туризма.
Какво виждаме вместо това в последната инициатива на министър Ангелкова? Амбиция за присвояване на властнически правомощия посредством поемане на контролните функции, които понастоящем се изпълняват от Комиисята за защита на потребителите /КЗП/ като държавен орган, за сметка на принизяване на ролята на повереното й ведомство от координиращо цялата администрация звено в министерство на контрола и санкциите. Кой има полза от това? Вероятно самата г-жа Ангелкова, но не и туристическият бранш. Не и българският туризъм или българската икономика като цяло. С какво промяната на контролния орган спомага за развитието на туризма. Отговорът е ясен – с абсолютно нищо. През изминалите повече от 25 години на българския преход бяхме свидетели на много промени в контролните ведомства. Закриваха се агенции и комисии и се създаваха други. Разформироваха се министерства, за да възкръснат на ново през следващ управленски мандат. Даде ли това тласък на икономическото развитие? Категорично не. Точно обратното е вярно. Всяка такава промяна бе съпроводена с период на управленски хаос, последван от период на иновативни порочни практики. Имаме ли основание да вярваме, че предложената от министър Ангелкова промяна в контролиращото туристическия отрасъл ведомство ще донесе нещо по-различно? Едва ли! За бранша и за развитието на отрасъла няма никакво значение кой точно орган извършва контролна дейност, стига същата да се осъществява по ясни и прозрачни правила и да не създава излишно неудобство за търговците и за туристите. Това се постига в задоволителна степен от страна на КЗП, която осъществява контролни функции върху отрасъла вече 19 години. Ведомството изгради значителен капацитет и професионализъм през изминалите години. То добре съчетава контролните си функции в туризма с тези на специализиран орган по защита на потребителите, което създава допълнително усещане за сигурност у туристите, а това е изключително важно.
Изложеното по-горе поставя въпроса кому е нужна тази промяна в контролния орган по Закона за туризма и чии интереси обслужва тя? Категорично не са тези на бранша. Очевидно не са и тези на потребителите, тъй като именно органът, призван да бди за защита на техните права и интереси съгласно изискванията на Европейската комисия остава без контролни функции. Явно интересът не е и фискален, тъй като създаването на ново контролно звено е скъпо и времеемко начинание, а няма изгледи то да увеличи приходите в бюджета.
Остава само един възможен отговор – поемането на контролните компетенции от страна на министерство на туризма обслужва интересите само и единствено на самото министерство на туризма. По какъв начин става това е повече от ясно видимо. Категоризиращият и регистриращ орган, който определя кои лица и в какви обекти ще предоставят туристически услуги, едновременно с това ще осъществява и последващият контрол върху тяхната дейност. По този начин министерството ще напусне функцията на стратег и координатор, която е призвано да изпълнява и ще се превърне в активен участник на туристическия пазар, доколкото способите му за въздействие върху икономически или политически неудобни стопански субекти стават почти неограничени.
В същото време се създават прекрасни възможности всички пропуски в дейността на министерството при реализиране на другите му правомощия да бъдат удобно прикривани, тъй като няма кой друг държавен орган да ги установи, а засегнатите търговци едва ли ще посмеят да ги прогласят при угрозата от мощна държавна интервенция върху тях. Министерството удобно може да прикрие управленска некомпетентност и слабост в реализиране на основните си функции описани по-горе, а именно на стратег и координатор, чрез гръмки, но за сметка на това безсмислени контролни акции, на каквито в близкото минало бяхме нееднократно свидетели от страна на други ведомства.
По този начин министерството на туризма, изначално призвано да съдейства за развитието на отрасъла туризъм и за икономическия просперитет на ангажираните с предлагането на туристически услуги лица, което води след себе си до фискални постъпления, удовлетворение на потребителите и цялостно икономическо развитие на страната, се опитва да се превърне в орган за репресии над отрасъла. Вместо да съсредоточи усилията си да формира адекватна държавна политика и да я реализира в интерес на всички засегнати и заинтересовани страни, министерството на туризма само се принизява до поредния репресивен орган, обслужващ силните на деня.
Освен че е концептуално сгрешено, както се вижда от всичко изложено по-горе, предложението на министър Ангелкова лично да поеме контрола върху туристическия отрасъл явно е не добре обмислено от финансова и организационна гледна точка. За да се създаде ефективно контролно звено в туризма е необходимо то да разполага с териториални подразделения. По груби изчисления критичният минимум на инспекторите (без общата администрация) необходими за осъществяването на ефективен контрол е около 60 души. От къде ще бъдат взети тези хора и къде ще бъдат устроени на работа? Какъв е разходът за това и кой ще го поеме? Разбрахме за идея на министър Ангелкова да вземе 30 инспектори от щата на КЗП. Кои са тези лица и как ще се отрази тяхното напускане на КЗП на дейността на това ведомство? Не поставя ли това в риск общото ниво на потребителска защита в България? От къде ще бъдат набрани останалата част от необходимите инспектори? И още веднъж – колко ще струва на българската държава авантюрата на министър Ангелкова и как ще бъде покрит този разход? Не е ли по-добре тези средства да се изразходват за развитие на туристическата инфраструктура? Все въпроси, които остават без отговор на този етап от страна на министерство на туризма.
В заключение, предложените промени в Закона за туризма имат единствено за цел контролната дейност върху туристическите услуги да премине от КЗП към министерство на туризма. Това ще създаде предпоставки за необратими негативни ефекти за сметка на потребителите на туристически услуги. В тази връзка, от Федерацията на потребителите в България категорично се противопоставяме на предложените промени.
инж.Емил Георгиев,
