Галерия “Аросита” представя: Десислава Христова. ЦВЕТНИ СЕНКИ. АРМАТУРИ. НЕОН  

Галерия “Аросита” представя

 Десислава Христова

ЦВЕТНИ СЕНКИ. АРМАТУРИ. НЕОН  

30 април 2024 г.

Откриване: 30 април (вторник) от 18.00 до 21.00 ч

30. 04 – 14. 05. 2024  

Занимава ме в последно време темата за сенките, не само външните, а и тези така отричани тъмни части от нас, които отчаяно опитваме да скрием от себе си и от света. Но нали сенките се хвърлят от светлината? Без нея нямаше да има сенки, а на мен ми харесва да откривам светлината в сенките, да търся ярките цветни неонови проблясъци в хора, обекти и ситуации, които присъстват и в най-голямата тъма.

Според Платон окото е безполезно сред сетивните органи, ако я няма светлината, за да работи¹. Изглежда още от времето на Платон и неговата Държава тези въпроси все още занимават съвременните хора. В един от диалозите си Платон² описва група хора, които живеели оковани за стената в пещера през целия си живот, обърнати с лице към стената. Хората наблюдават сенките на стената от обекти, преминаващи пред огъня зад тях и започват да приписват форми на тези сенки. Сенките са най-близкото нещо до реалността, което затворниците могат да видят.

Според мен днес повечето хора все още живеят, обърнати към стената. Те са на пръв поглед свободни, а всъщност са затворници на собствените си умове. Това ги кара да виждат големи сенки, хвърляни от малки или незначителни събития, хора и обекти. Стара индианска мъдрост гласи „Когато малките хора започнат да хвърлят големи сенки, значи залеза е близо…“ Сега сме точно във времето на дългите сенки. Това е всъщност е чудесно, тъй като след залез неминуемо идва новия изгрев.

С тази серия рисунки, колажи, принтове, обекти, светлина и сянка построявам  своя цветен неонов свят в черно-цветен диалог.

1.      Метафората за Слънцето, Метафората за Слънцето, също известна като Сравнение за Слънцето, е представена от гръцкия философ Платон в труда му Държавата (Книга 6). Той е написан като диалог между Глаукон (брат на Платон) и Сократ, разказан от последния. Той прави паралел между слънцето като източник на осветление на видими обекти и формата на доброто като източник на интелектуално просветление във всички форми. https://bg.wikipedia.org

2. Митът за пещерата, познат още като Алегория за пещерата, Платоновата пещера и Притчата за пещерата, е алегория, използвана от гръцкия философ Платон в неговото съчинение „Държавата“ Написан е като въображаем диалог между учителя на Платон Сократ и брата на Платон Глаукон в началото на Книга VII.           https://bg.wikipedia.org

А В Т О Б И О Г Р А Ф И Я

Десислава Христова е родена през 1969 г. в гр. София. През 1994 г. се дипломира с магистърска  степен от НХА в София, специалност „Графика“ в класа на проф. Стоян Стоянов. От 1995 г. е член на СБХ, а от 2016 г. е секретар на секция „Графика и илюстрация“. Работила е като галерист и куратор в Галерия „Аросита“, София (2007 – 2011). През 2009 г. става редовен преподавател в НХА по „Графика и композиция“, а от 2019 г. е професор в НХА. Била е резидент в Oberfalzer Kunstlerhause в Швандорф, Германия (2010 г.); Фондация CIEC в Бетанзос, Испания (2014 г.), Cite de`s Arts (2020) и Art Hostal, Барселона (2024). Реализира и участва в множество кураторски проекти (Вход-Изход, „Интеграция на идентичности“, Пролетен арт фестивал Благоевград, „Съвременна българска живопис II и VI“, Grayscale, Gray/PINK/Scale и др.), международни и национални графични уъркшопи и пленери в България, Китай, Нова Зеландия, Хърватска, Сърбия и Франция. Тя е член на организационния комитет на 8 и 9 Триенале на графиката София. Нейни творби са част от престижни национални и международни графични форуми. Носител на няколко награди и номинации за графика в България и Испания. Има реализирани 9 самостоятелни изложби в България, Сърбия и Словакия.